Стратегия Синергия Сигурност

  Това към днешно време е най-силният етап от взаимодействието в сферата на отбраната между институциите на властта и институциите от Третия сектор.
  В значителна степен промените през този период и почти всички стойностни идеи бяха генерирани от NGO. Но за да се окаже това тясно взаимодействие възможно, трябваше да бъдат налице поне няколко същностни фактора:
  ♦ Наличие на модерна стратегическа визия у управляващите. България пое през този период по нов външнополитически курс на интегриране с НАТО и ЕС.
  ♦ Наличие на ясно парламентарно мнозинство, подкрепящо правителството.
  ♦ Наличие на категорична воля у политическия елит да си сътрудничи с NGO и да използва и тяхната експертиза, и техните международни контакти.
  ♦ Наличие на сериозно финансиране на проекти в областта на сигурността и отбраната – както външни, така и национални – от правителството и бизнеса.
  ♦ Наличие на желание у NGO да си сътрудничат и обединяват усилията си
  Новата, проатлантическа и проевропейска външнополитическа ориентация на страната гарантираше укрепването на гражданското общество и създаваше много по-добри условия за Третия сектор. Отчасти проявите на добрата воля за консолидиране и коопериране бяха свързани и с общата промяна на климата в отношението към NGO; със сериозните задачи пред управлението във връзка с трансформацията на отбранителния сектор, които не можеха да бъдат решени само с усилията на администрацията, защото на нея й липсваше необходимият капацитет за това; с нарасналите възможности за получаване на финансиране.
  Резултат от съвместното действие на тези фактори беше създаването през 2001 год. на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност": от Атлантически клуб в България и Сдружение "Джордж Маршал - България" в сътрудничество с Институт за евроатлантическа сигурност, УНСС, Институт за регионални и международни изследвания, Център за изследване на националната сигурност и отбраната – БАН, Институт за изследване на сигурността и международните отношения, Фондация "Общество и информация".
  Коалицията подготви седем Доклада за Народното събрание, посветени на различни аспекти на готовността на България за предстоящото членство в НАТО. Много положителна беше и ролята на поредицата от Меморандуми на тази Коалиция, както и издаването на бюлетина „Security Focus”, а така също и въведеният Readiness Indicator с критерии за готовността за членство в НАТО.
  Още през този период обект на изследване бяха и проблеми на постигането на пълноправно членство в НАТО, т.е. за задачите, стоящи пред отбранителния сектор отвъд Прага-2004, както и създаването на интегрирано Министерство на отбраната - идея, лансирана и последователно отстоявана именно от NGO. Може да се каже, че през този етап започна да се развива сътрудничеството на NGO с Военна академия, с български университети (УНСС, НБУ, СУ) и с БАН.
  От усилията за създаване на нови демократични практики на демократичния контрол през този етап се премина към реалното функциониране на контрола, към постоянен натиск за повече отваряне на МО, за прозрачност и отчетност.
  Не е преувеличение да се твърди, че практически всички основни решения за преустройство на цялата система за отбрана и за трансформация на армията бяха взети с експертизата, идеите, активната подкрепа и постоянния пресинг на NGO. Въпреки насочеността на NGO към институциите на властта, известен резултат дадоха и усилията за повече подкрепа за политиката от обществото.
  Това е периодът, през който бяха разработени такива важни документи като:
  ^ Концепция за национална сигурност на Република България (1998 г.).
  ^ Военна доктрина на Република България (1999 г., изм. и доп. 2002 г.).
  ^ План 2004 (1999 г.).
  ^ Бяла книга за отбраната (2002 г.).
  ^ Военна стратегия на Република България (2002 г.).
  ^ Политическа рамка на Стратегическия преглед на отбраната (2003 г.).
  ^ План за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г. (2004 г.).
  В това изреждане можем да допълним и няколкото концепции, разработени от NGO за изграждане на интегрирано Министерство на отбраната, като важна роля тук изигра организираната от фондация "Отворено общество" през 2002 г. дискусия по тези идеи, срещащи силна съпротива сред военното ръководство.
  Отчетлив беше стремежът на правителството, както и на хората от системата за сигурност да продължат да правят дейността си по-демократична, по-открита и по-публична, главно за да се съхрани и разшири подкрепата на гражданското общество. Този подход позволи да се използва “външното” знание като ресурс и външното „зрение” - за повече виждане; той даде възможност да се открият нови възможности за по-активно възприемане и гарантиране на резултатност на нелеките решения в областта на сигурността и отбраната. В такъв тип среда и доброжелателен обществен интерес бе възможно да се намират отговори на въпроси като: (1) разбиране за необходимостта от граждански контрол върху спецслужбите; (2) синхронизиране действията на Парламента, Президента и останалите държавни институции; (3) въвеждане на нови практики и подходи в образованието; (4) ангажиране на медиите с трансформацията на отбраната.
  Така постепенно, към началото на 21 век държавата и NGO започнаха да се отнасят един към друг като партньори, преодоляващи отношенията на взаимна подозрителност, достигащи през предходните години до открита конфронтация. Със затихването на острата поляризация в обществото след идването на власт на кабинета на Симеон Сакскобургготски, по-рядко се гледаше на NGO като на страна в политическите конфликти или като на проводник на чужди интереси.
  Налагането на евроатлантическите и европейските стандарти в обществения живот на страната, ускоряването на икономическите и социалните процеси на възстановяване на държавата след шока на първите години от Прехода, както и общите интереси между Първия и Третия сектор доведоха до изглаждане на техните противоречия и до една измамно идилична картина в отношенията им.
  Говорим за „измамно идилична картина”, защото в значителна степен тези отношения на съгласие и съвместни усилия се базираха не толкова на някаква устойчива и работеща в режим на саморазвитие система, а на спецификата на правителството на ОДС, на неотложните задачи, стоящи пред правителството на НСДВ непосредствено пред приемането на България в НАТО и на слабото все още влияние на БСП върху политиката на НДСВ. Т.е., това беше „брак по сметка” между правителството и NGO, който започна да изпитва сътресения в момента, в който се намеси „трети” – БСП и веднага щом задачата за влизане в НАТО бе изпълнена и сред политиците се възцари усещането, че по-трудната част от работата е свършена и сега вече можем да ползваме дивидентите от членството в НАТО. Въпреки че всъщност, по-трудното все още ни предстоеше.
  ► Четвъртият, „инерционният етап”, етап на известно отстъпление от последователната тенденция по реализация на новите ценности; етап който може да се нарече време на „свиване и ограничаване”. Той обхваща периода 2005 - 2009 г. - след приемането на България в НАТО и до днес.
  Случващото се през този етап, въпреки направената крачка назад не бива да се драматизира. България вече беше в нова ситуация, енергията на политиците се пренасочи към постигането на членството в ЕС, а там, сред най-сериозните критерии за готовността на страната не фигурират изисквания към системата за отбрана и към отбранителната политика. Но ако отношенията управление-NGO бъдат разгледани в общия контекст на необходимостта от постигане на ново качество на демократизацията на обществото и на преминаване от малко или много формални процедури (т.е. форма) към същностни демократични практики (т.е. съдържание), то тогава редица констатации и поуки стават много по-важни.
  И така, през този етап, както казахме, има известно отстъпление от предните нива на сътрудничество между институциите в сферата на отбраната и NGO.
  Причините за това са вероятно няколко: (1) постигнатата цел – членството в НАТО; (2) доминирането на правителството от БСП, а тази партия изпитва известен дефицит от разбиране за ролята на неправителствените организации и тяхното създаване (чрез самоорганизация, а не чрез решение „отгоре”); (3) фактът, че най-активните NGO в сферата на отбраната по един или друг начин гравитират към либералните ценности и съответно – към десните партии, т.е. при внасяне на политизация и недоверие по отношение на тях, те си възвръщат рефлекса на политическо сближаване; (4) намаленото финансиране на проекти в отбранителния сектор – има пренасочване на част от приоритетите на НАТО.
  Резултатите от това отслабване на контактите между управлението и NGO се изразяват в: (1) практическа липса на концептуални и нормативни документи, разработени с използване на експертизата на NGO; а това се вижда ясно и от минималния брой изобщо разработени за последните години policy papers, анализи, документи и др., с изключение на проекта на Стратегия за национална сигурност (той още не е депозиран от правителството в Народното събрание) и на доста оспорвания нов Закон за отбраната, по който на даден етап обаче бе бе направено обсъждане с NGO. (2) Възникване на атмосфера на отношения, в която институциите от отбранителния сектор се чувстват или възприемат себе си като намиращи се в позиция на постоянна „отбрана”, а на NGO се гледа като на намиращи се в позиция на постоянна „атака” с тенденциозно отношение и постоянни критики и недоволства. (3) Опити на правителството като цяло и на Министерството на отбраната в частност, да „изтласква” неудобните NGO от сферите на сътрудничество и контрол, да работят с тези NGO, които подкрепят тяхната политика и не се опитват да имат критични забележки – своеобразно „опитомяване” на някои NGO, които придобиват статут на „придворни”, наша форма на „джинго” (GNGO), т.нар. (про)правителствени NGO; (4) някои NGO се преориентират към чисто научна дейност, и дейност, свързана с операционен анализ и компютърни учения, напр. по програми на НАТО – Science for Peace (миграция след проектите – „проектно-ориентирана миграция”), като Проекти SfP 981 149 „Изследване на операциите в поддръжка на планирането на силите и оперативното планиране в новата среда за сигурност”, 2007 г. (по този Проект беше изградена мрежа от български специалисти, организирана в Център на