Изборите за европейски парламент са толкова коментирани от лъжепророци и псевдоексперти, че вероятно е признак на елементарно възпитание и на добра култура човек да помълчи няколко дни и да се дистанцира от тази словесна какофония.
Определено смятам, че част от вечните политолози-социолози (а най-нахалните от тях действат и в двете роли) са опасни за психическото здраве на нацията ни, противопоказни за здравия разум на обществото и вредни за достойнството на нашия народ.
Но има няколко сити, алчни, нагли голфър-социолози, които надминават всички и са си истински – извинете ме за грубия израз – копелдаци.
Те непрекъснато лъжат и мажат, забърсват пари, паразитирайки върху нашата демокрация и носят не по-малка вина от политиците, за убиването на политическото, за опростачването на общественото мнение и за разрушаването на морала и нравствеността в политиката.
Тези откровени копелдаци вече 20 години тровят родната демократична действителност с миазмите на гниещата си съвест, с това, което отделят в словесен вид чрез жлезите си за безсъвестна секреция.
Те са вездесъщи, те са незасрамими, въпреки че всичко, което са казвали се е проваляло и всеки, до когото са се докоснали с лепкавите си и мазни пипала се е дискредитирал.
И сега – както винаги, както всякога, преди евроизборите те говореха едно, а след тях – друго.
Макар че казаното от тях остава – за техен укор и позор и за нашето презрение и омерзение към всичко, което правят и вършат.
Ето, тези голфър-социолози всеки Божи ден, седмици наред сновяха из най-тиражните вестници и телевизии и манипулираха така, както само те умеят – с присъщия им лош дъх.
А да дъхтиш на лошо не се искат много усилия... Достатъчно е от устатата ти да се лее бълвоч, с която си преял – бълвоч, замесена от номенклатурна тоталитарност и всеядна пазарност, при това в противопоказни за всички нас пропорции и дози.
Ето, те всеки ден изкривяват действителността, за да не я допуснат такава, каквато тя е необходима на нас, българите.
Ето, само 2 реда от техните „прогнози“ броени дни и часове преди изборите. Давам ги като пример, но това са те – с истинското им лице, ако при подобни лишени от порядъчност нравствени задници може да се говори за лице:
►„БСП може и да изпревари ГЕРБ. В депутатски места прогнозата ми е: 5-6 за Герб, 5-6 за БСП”...
►„Възможна изненада може да се случи в битката между БСП и ГЕРБ за лидерското място.... Има реални шансове БСП да изпревари ГЕРБ-ерите”...
Мога да приведа от моя архив поне още 111 такива и дори още по-крещящи лъжливи и лъжовни вещания на тези корумпирани „касандри”.
Ала тук само ще напомня, че на тези избори ГЕРБ взеха 24.36% и 5 мандата, а БСП – 18.50 % и 4 мандата.
Да можех, бих си казал: Стига толкова за тези типове.
Макар че всеки нормален човек знае, че с мощните си ресурси и връзки, с обвързването си с олигарсите, те имат възможност непрекъснато да влияят върху общественото мнение, да „предричат” картини и да „предвиждат” ситуации, чрез които определено влияят на настроенията, мотивациите и намеренията у не малко хора.
За жалост, аз вече приемам за сравнително нормално или поне за логично, че в условията на агресивна пазарна среда, на разбит морал и хищнически нрави в след-Преходна България, точно такива умни и ловки, инжектирани срещу каквато и да било болка в душата и срещу каквото и да било угризение на съвестта, голфър-социолози могат да правят каквото си искат и да са безразлични към паденията и провалите в своите анализи и прогнози.
Но не мога да приема, че обществото ни няма памет и не помни какво му е било казвано от въпросни „глашатаи” 3 дни преди изборите и какво му казват те 3 часа след изборите.
И затова вместо да им зашлеви по една виртуална и морална плесница; продължава да си губи времето с тях, продължава да надава ухо на откровените им глупости и манипулации; продължава да им позволява да смятат, че българските граждани са скотове, че са племе, че са пластилин и с тях можеш да правиш каквото си искаш – да ги мамиш, да ги ръчкаш с остена и да им придаваш точно такава форма, която най-добре отговаря на интересите ти и на банковата си сметка.
А като постигнеш това, за което ти е платено скъпо и прескъпо, да отидеш на собственото си уникално голф-игрище (и то напечелено със „социология” и поръчани и-или купени от другите рейтинги), да си подчукваш небрежно топките, да си сръбваш уискита-та, да си гледаш моренцето и да си казваш с презрение към собствения си народ: „`Бах ти и тъпите глупаци, пак си направихме с тях каквото си искаме! Да са живи и здрави още дълги години и да са все така и все толкова тъпи, че на нас да ни е добре!”...
Връщайки се към отминалите избори, не мога да не призная, че и мен отчасти те ме удовлетвориха, а отчасти ме смутиха.
Много повече бе обаче това, което ме смути. Но и да го анализирам тук, едва ли нещо ново мога да добавя.
И така всички говорят за това, което се разбра отлично – и за обръчите от партии; и за преливането на гласове от ДПС към НДСВ (и вероятно към Лидер); и за изцяло използвания от Тройната коалиция властови и финансов ресурс; и за раздробеността на политическото ни пространство; и за някои псевдодесни партийки; и за това, че президентът е най-щастливият човек в България след тези избори и т.н., и т.н.
А сега, нещо много лично:
Аз приемам за една от най-големите обиди, че въпреки непрекъснатото предаване на националните ни интереси и в преговорния процес, и като брюкселски чиновник, който говори на шаблонен, кух и изпразнен от българщина език, Меглена Кунева постигна колосален успех на тези избори. И заедно с президента е Големият Победител в тях.
А уж при демокрацията хората с вота си възнаграждават политиците за това добро и ги наказват за онова зло, което те правят за страната и обществото си...
При Меглена Кунева за мен логиката на гласуването бе тотално сбъркана. Вероятно е, приемам - може би моята логика е сбъркана, но това не ми помага да потуша в себе си болката и несъгласието си, че хората гласуваха по този начин за човек, толкова виновен за страданията, които те, обикновените хорица, редовите българи изпитват сега, когато влизат в сила договореностите ни с ЕС.
България в предприсъединителния период бе не yesman, а yeswoman – защото преговорите се водеха от жена. От Меглена Кунева...
Какво да добавя за изборите? Навярно следното, а то е най-важното и най-явното:
И тези избори доказаха, че нашето обществено съзнание е изключително объркано, лишено от ясна представа накъде върви и към какво се стреми. Крещяща е липсата на лидери, изключително остър е дефицитът от стратегическо мислене. Ние сме в състояние на хаос, който генерира хаос.
Сега остава всеки от нас да си направи своя анализ и да се опита да си представи какво ни очаква след парламентарните избори. Може би така ще ни бъде по-лесно да си отговорим какво да правим на самите парламентарни избори.
В заключение, като предупреждение и провокация, да споделя за един спомен от бъдещето, явил се като призрак при отварянето на избирателните урни и преброяването на бюлетините в неделя:
Представяте ли си какво може да ни се случи след малко повече от две години, през 2011 г., на президентските избори?
Например на втория тур да трябва да избираме между левия кандидат генерал Никола Колев и десния кандидат Меглена Кунева (т.е. Пръмова)?
Николай Слатински
08.06.2009 год.
