Даааа, все по-често си мисля и аз в тази насока. След като имаше толкова много надежди, че нещата в България ще се променят към по-добро, започва да ме гложди постоянно мисълта - толкова малко години съзнателен живот ми остават, защо трябва да си пилея силите в тази кална ситуация у нас, когато свободата да казваш какво мислиш те прави Мунчо (по Вазов), а професионализмът или предизвиква завист, или въпреки него тези, които са над теб, както и тези, от които зависиш, не го уважават, ами силово и монологично налагат своите виждания. Ако човек не може да бъде оценен там, където живее, дали не е по-честно и почтено да се опита да живее там, където ще го ценят? Защото само така може да си докаже, че заслужава да бъде ценен, а ако не бъде, то значи вината си е в него - надскачал си е сянката. Работата обаче е в това, че на 54 години някои решения се вземат много по-трудно, отколкото на 44 и неизмеримо по-трудно, отколкото на 34. Да не говорим за 24.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
      _   _     _   _    ___   __        __
__| | | |_ | \ | | / _ \ \ \ / /
/ _` | | __| | \| | | | | | \ \ /\ / /
| (_| | | |_ | |\ | | |_| | \ V V /
\__,_| \__| |_| \_| \__\_\ \_/\_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.