Изпратено от nslatinski на Пон., 22/02/2010 - 12:36.
Даааа, все по-често си мисля и аз в тази насока. След като имаше толкова много надежди, че нещата в България ще се променят към по-добро, започва да ме гложди постоянно мисълта - толкова малко години съзнателен живот ми остават, защо трябва да си пилея силите в тази кална ситуация у нас, когато свободата да казваш какво мислиш те прави Мунчо (по Вазов), а професионализмът или предизвиква завист, или въпреки него тези, които са над теб, както и тези, от които зависиш, не го уважават, ами силово и монологично налагат своите виждания. Ако човек не може да бъде оценен там, където живее, дали не е по-честно и почтено да се опита да живее там, където ще го ценят? Защото само така може да си докаже, че заслужава да бъде ценен, а ако не бъде, то значи вината си е в него - надскачал си е сянката. Работата обаче е в това, че на 54 години някои решения се вземат много по-трудно, отколкото на 44 и неизмеримо по-трудно, отколкото на 34. Да не говорим за 24.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Даааа, все по-често си мисля и аз в тази насока. След като имаше толкова много надежди, че нещата в България ще се променят към по-добро, започва да ме гложди постоянно мисълта - толкова малко години съзнателен живот ми остават, защо трябва да си пилея силите в тази кална ситуация у нас, когато свободата да казваш какво мислиш те прави Мунчо (по Вазов), а професионализмът или предизвиква завист, или въпреки него тези, които са над теб, както и тези, от които зависиш, не го уважават, ами силово и монологично налагат своите виждания. Ако човек не може да бъде оценен там, където живее, дали не е по-честно и почтено да се опита да живее там, където ще го ценят? Защото само така може да си докаже, че заслужава да бъде ценен, а ако не бъде, то значи вината си е в него - надскачал си е сянката. Работата обаче е в това, че на 54 години някои решения се вземат много по-трудно, отколкото на 44 и неизмеримо по-трудно, отколкото на 34. Да не говорим за 24.