ПРОШКА ОТ ИСТОРИЯТА НЯМА ДА ИМА

Сред обилието от документални филми, които гледам за 20-те, 30-те и 40-тe години на миналия век, попаднах тия дни на филм как маса французи посрещат спокойно, с усмивка, с любопитство и даже ведро нацистите, когато те им превземат голяма част от Франция.

А после се оказва, че същите тези нацисти се интересуват само от магазините и мазетата, които обират, за да препращат заграбеното в Германия, а също така се нахвърлят с демонстративна арогантност и похот над дъщерите, сестрите, съпругите и майките на тези спокойно, с усмивка, с любопитство и дори ведро посрещнали ги французи.

Стотици хиляди българи знаеха как безчинстват при марша им през България ордите на Червената армия, но 45 години те бяха принудени с репресии и цензура да мълчат, после постепенно измряха и не останаха живи свидетели на онази червеноармейска вакханалия и гавра с душата и тялото на България.

Германия едва 40 години по-късно, през стиснати зъби започна да говори за изнасилванията, на които са били подложени германаските жени от 8 до 80-годишна възраст от червеноармейските орди. Срещал съм в литературата две числа, които в моето човешко съзнание не се връзват едно с друго - 2 милиона изнасилени германки и 25 милиона изнасилвания! Според тези числа на една изнасилена гермманка се падат средно 13 изнасилвания!! Чудовищно звучи, даже като се знае, че в изнасилванията много често са участвали буквално десетки червеноармейски вампири. Впрочем, с особено грозна бруталност и хищна, садистична сладострастност са насилвани момиченца в пубертетна възраст...

Защо пиша това?
Защото съм се отчаял от тези, за които гласувам, от тези продемократични изборни аристократи. Цялата енергия сякаш у тях отива в парата да попаднат пак в парламента. Но това е само необходимото условие за активна политическа позиция, а не достатъчното и самодостатъчното условие за подобна позиция. Така те в моите очи се превръщат постепенно в декорация към набиращите сила разрушителни процеси в страната.

Няма ли желание у тях, няма ли намерение, няма ли разбиране, няма ли смелост да се хвърли камък в блатото, в което затъваме като държава, народ, общество и граждани?

Безполезно е да се надговорваме и надвикваме с израждащите се зверове в депутатски кожи, седящи отпред в парламента. Те са черно- и кафяво-дрешковци, пяна, отпадък от обезумяването на част от Европа. Те могат да бъдат само инструмент, чук, бич, секира в нечии ръце. Във вече окървавени в Буча ръце.

Ние трябва да разказваме на народа ни бъдещето, което тези зверове могат да му стоварят върху главите.
Ако нашият народ - не поради ялтенски геополитически салфетки, а заради най-обикновена българска глупост - отново попадне в русоазийската зона на господство, то това ще бъде задълго, този път може би завинаги. Или поне не за едно, а за две или три поколения.

Народът ни трябва да знае, че попаднем ли в тази черна дупка - русоазийската зона, то:
-- България няма да е вече самостоятелна държава, а окупирана територия, управлявана от русоазийски наместник, чиято задача е пълно покорство на населението, унищожаване, включително физическо на всичко опозиционно, демократично, читаво и будно, изсмкуване на националните ни блага и богатства и разгром на индустрията с присвояване на високите технологии.
-- синовете, братята, съпрузите и бащите на народа ни ще бъдат превърнати в евтино пушечно месо за имперските завоевателни цели на Русоазия.
Достатъчно е да се видят останалите без мъже в годна за военна служба възраст окупирани донецки, лугански, запорожки и херсонски територии.
-- дъщерите, сестрите, съпругите и майките на народа ни няма бял ден да видят и всяка от тях може да стане обект на животинската похот на русоазийските окупатори.
-- близо половината от сравнително по-младата, по-талантливата, по-склонната към рискове, по-отговорната за своите жизнени стратегии част от обществото ще емигрира, а тук ще останат главно пасивните, примирените, възрастните, социално слабите, "малцинството", болните хора и най-фанатизираните поклонници на русоазийския ботуш.

Това не е дистопия, това е едно от вероятните ни бъдещета.
А днес законът, че само най-вероятните развития са най-възможни, не работи.
Не работи!
Днес светът се е обърнал с краката нагоре и вече дори най-малко вероятното развитие може да стане много, най-много възможно - когато съпротивителните сили на обществото са ерозирани, а в обществения мозък се развива туморът на безхаберието към бъдещето и на безподобната обществена глупост, намираща се във фаза на ескалиращо затъпяване!

От няколко години пиша с все по-нарастваща тревога:
Държавата ни е в опасност, а отечеството ни е в беда!

Много тревожно е положението с черно- и кафяво-дрешковците от Израждане, но още по-тревожно е, че държавният ни глава е отявлен, откровен, открит и отродéн рашист!
В европейската ни държава държавният глава е рашист!
Много по-орбан от Орбан, много по-фицо от Фицо, втори Вучич и провинциална инкарнация на Тръмп.

Държавният глава на България не знае какво твори, но за това, което той твори прошка от Историята няма да има...

23.02.2025 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
        _____   _     __  __  _  _   
___ |_ _| | | __ \ \/ / | || |
/ __| | | | |/ / \ / | || |_
\__ \ | | | < / \ |__ _|
|___/ |_| |_|\_\ /_/\_\ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.