Тези дни сериозни издания и политически стенвестници публикуват разни фейкове и полуистини относно хиперактивността на Тръмп и завършека на Войната.
Тръмп наистина е непредвидим. До степен да стане абсолютно предвидим. Почти всички му хванаха цаката, разбраха го що за птица е и реагират като правило снизходително и съчувствено, както се говори за болен човек. То той си е болен, но лошото е, че е президент на САЩ.
Казвам почти всички, защото има едни лековерни, пожелателно мислещи демократи (у нас е пълно с такива), които постоянно вярват, че Тръмп ще направи нещо много хубаво.
Правилният подход спрямо Тръмп, според мен, е - нула заблуди, никакви илюзии, минимум логични очаквания и безкрайно малко празни надежди.
Това за Тръмп.
Сега за завършека на Войната.
И без да съм свързан със сериозни издания или политически стенвестници, мога да очертая в определени рамки на относителност, над какво се умува сега по отношение на Войната срещу Украйна.
Парадоксалното е, че Путин, Тръмп и Европа са на сходни позиции - мирът (всеки от тях го разбира по своему) минава през териториални отстъпки от Украйна.
-- За Путин главното е да се завоюва колкото се може повече територия. Той вярва, че нещата на фронта цъфват и връзват и е решен да се бие вероломно до настъпването на късноесенните и раннозимни студове (широки времеви рамки на лятното настъпление). Затова Путин протака и ще продължи да протака с примирието.
-- За Тръмп Украйна трябва да отстъпи това, което вече е загубила. Затова на него му се иска ако може по-скоро да има мир (примирие), та да не се изчаква Путин да заграби още (така самият Тръмп ще олекне допълнително), но и да не се разочарова прекалено Путин.
-- За Европа (Стармър, Макрон, Мерц - те най-вече), Украйна трябва да отстъпи територии, завладени към някоя друга, раншна дата, например към 24.02.2022 г., като захарчето ще бъде, че след 10-15 години статутът на тези територии ще се преразгледа под някаква форма.
Зеленски няма да приеме териториални отстъпки, което ще доведе до неговото отстраняване (или принуждаване да подаде оставка), а президент (временно) ще стане този, който се съгласи да подпише такова примирие. Кандидати - бол. И милиардерът Порошенко, и корупционесата (корупционната принцеса) Тимошенко. Плюс евентуално 2-3 други персони, някои от които ще ни причинят болка, защото сме ги идеализирали, например, като военни стратези.
Ясно е за мен, че в най-близко бъдеще Тръмп трябва да получи някакъв бонбон, нещо апетитно от Путин.
Това вероятно ще е "щедър" жест от Путин със съгласие да се прекратят временно въздушните удари. Да, няма да гинат от тях цивилни украински граждани, но в стратегически план ще спечели Путин, защото единствоното, което може реално да прави Украйна освен да се брани с намаляващ и направо изчерващ се мобилизационен (човешки) ресурс, е да удря с дронове Русия и да я побърква с точни попадения по нефтопреработвателните заводи, които разтърсват цялата руска икономика и я изправят на нокти.
Подобно примирие - само със спиране на въздушните удари е изцяло в полза на Русия, така че Путин може да почерпи сенилния си американски партньор с нова крачка към Нобеловата награда за мир.
Евентуалната тройна среща Тръмп-Путин-Зеленски към днешна дата ми се струва невъзможна, но за мен тя е голям капан, който се готви за Зеленски. Защото там двамата дебилни диктатори ще го притиснат в ъгъла, ще го изкарат единствен противник на мира, ще играят в синхрон и ще се опитат да му извият ръцете с неприемливи условия, като го покажат като тотално договоронеспособен.
Тъжно ми е да го напиша, но ми се струва твърде вероятен в края на краищата именно споменатият по-горе европейски (то той ще бъде изкаран именно европейски, за да остане контрата в ЕС) вариант на приемане де юре на де факто положението на фронта - т.е. по линията на съприкосновение към определена дата (може към встъпването на власт на Тръмп, може някоя друга).
За това ще допринесат и:
-- колосалната умора от Войната сред украинското общество, повече от две трети от което искат преди всичко мир, а едва след това разсъждения за цената на този мир;
-- указаният вече от мен напълно изчерпващ се украински мобилизационен (човешки) ресурс (все повече се засилва прилагането на руски мерки по залавяне по улици и на спирки на мъже в призивна възраст);
-- загубата на каквото и да било значение за украинците на огромни територии в Донецка област (и не само там), които са превърнати в изгорена земя и абсолютна пустиня, деукраинизирани са и са отписани в съзнанието на значителни части от изтерзаното украинско общество.
(Достатъчно е да се сравни опустошеният Донецк - без вода, с престъпни банди и ученицки-проститутки, плъхове по улиците и случаи на тиф,
с части от сравнително незасегнатата от Войната територия на Украйна, където пътищата са перфектни, магазините са с европейско ниво на организация и обслужване, градовете са чисти и се строи изключително качествено, зеленината е не изключение, а правило);
-- да добавя и вечната западна грижа - сакън да не стане нещо фатално с Русия.
Ако зависеше от мен, вместо "Russia first!", аз бих препоръчал на Запада съвсем друга линия на поведение - нещо като "Майната ѝ на Русия!" (написано така с по-приемливи думи на български език). Т.е.: Да става с Русия и нейната икономика и политическа система каквото има да става! Това не може да бъде западна, още повече европейска грижа.
Написаното дотук може и да не се състои. Само при условие, че неизбежният колапс на руската икономика настъпи по-скоро. И преди срива на украинската съпротива.
Затова може да допринесе ЕС, но той е мекотело същество, което:
-- първо се закани (помните ли пъченето на европейската четворка ?) за много радикални мерки, а после се спихна подсмърчайки пред вратата, зад която Тръмп и Путин двулично се разпореждат със съдбата на Украйна;
-- първо приемат 18-и пакет страхотни санкции от ЕС, а после го отлагат за 6 месеца, за да не би Путин да остане без пари, с които да финансира убиването и изнасилването на Украйна.
Може да допринесе и Тръмп, но Тръмп няма да допринесе. Защото е Тръмп.
Защото е Зло, изпратено като наказание от Съдбата - наказание за Запада. И като тест - ако Западът преодолее това Зло, то него, Западът ще го има. Ако не го преодолее, ще започне западане, пропадане и разпадане на Запада.
И този път многократно прогнозирания негов залез ще се случи наистина.
08.08.2025 г.
