Кризата с великото преселение е безпрецедентна. Тя затова е криза - заради извънредността на ситуацията и невъзможността традиционните закони, ресурси, институции и мислене да се справят в тази извънредна ситуация. Рискът бе зле управляван и сега имаме криза, ескалация на несигурността. Без да замъглявам съдържанието с трудни думи, само ще кажа, че проблемът с преселенците от проблем, засягащ сигурността (security problem) стана насъщен проблем на сигурността (securitized problem), т.е. секюритизира се.
А при секюритизирал се проблем традиционните механизми за справяне не работят, защото става дума за екзистенциална заплаха, изискваща извънредни мерки и действия, които излизат извън нормалните граници на политическата процедура.
Преди време писах, че учените (Бек, Гидънс, Луман и много други) отдавна говорят за амортизацията и архаизацията на държавата и изоставането й от новите предизвикателства и рискове. Държавата, нейните институции продължават, поради липса на политическо лидерство, да правят това, което искат и могат да правят (ресурсна ориентация), а трябва да правят това, което се налага и трябва да правят (целева ориентация).
Преселническата криза е страшна, но тя е само една от поредицата кризи, които ще се изправят пред нас в Рисковото общество на серийно произвежданите несигурности.
Ние аплодираме Орбан. За какво? За това, че говори онова, което искаме да чуваме. Той не предлага решения. Той предлага мехлеми за изплашените ни души.
Ние сме изгонени от рая на постдвуполюсното безвремие. Предишните удобни и добре познати ни държави вече ги няма. Държавите се превръщат в отворени системи и въпросът не е дали през тях ще минават човешки, финансови, терористични, информационни и други потоци, а как ще се управляват тези потоци, как ще минимизираме щетите от тях. Добрият стар Орбан-ов свят вече го няма и няма как да затворим държавите, да ги превърнем в добре укрепени крепости, на чиито крепостни стени стоят въоръжени до зъби армия, жандармерия, полиция и ненавист, няма как да се върнем в уютните довчера популистки, ксенофобски, наши и нашенски държавици.
P.S.1:
Моя студентка ми писа вчера за парадоксите на обществения страх и политическата манипулация:
Преди държавата с тоталитарни инстинкти стреляше по тези, които искат да избягат от нея (на соцграниците, при Берлинската стена) и да отидат там, където бе Европейската мечта. Сега от нея искат да стреля по тези, които искат да живеят в нея или поне да минат през нея, за да отидат там, където според тях е Европейската мечта.
Има над какво да се замислим, прочитайки тези думи на моята студентка. Дали хората са се променили или си остават същите - искат Европейската мечта за себе си и единствено за себе си...
Дали държавите с тоталитарни инстинкти са се променили или си остават същите - смятат, че стрелянето по човешки същества е най-бързото и най-лесно решение...
P.S.2:
Не става дума за политическа коректност, а за нормална човещина и добро сърце, за спиране на играта с огъня, в която все повече от нас се включват с жар и плам.
Медиите, да не говоря за Фейсбук преливат от обиди, омрази и охулвания по адрес на мюсюлманите. Забравя се, че една част от нашия народ също са мюсюлмани - българи и турци.
Аз съм имал и имам студенти-мюсюлмани, български граждани и деца на България, които като правило са трудолюбиви, почтени, умни и отговорни, практически всички са писали есета, курсови и дипломни работи с много родолюбива тръпка към родината си България.
Все по-трудно ми е да виждам в очите им неразбиране и огорчение, че техни сънародници и слагат под общ знаменател като съмнителни елементи, подозрителни типове, потенциални предатели и бъдещи терористи.
Мнозина от нас обичат да се правят на демократи, но дълбоко в подсъзнанието си и на повърхността на съзнанието си не се различават чак толкова от воленсидеровци…
Лесно е да се премине по тънката нишка на елементарната логика от „има немалко терористи мюсюлмани“, към „повечето терористи са мюсюлмани, през „повечето мюсюлмани са терористи“, за да се стигне до „всички мюсюлмани са терористи“.
Нека заедно с мръсната вода не изхвърляме бебето, нека не забравяме, че заедно с нас, редом до нас живеят български мюсюлмани, които не по-малко от нас са нормални, почтени и родолюбиви български граждани, нека бъдем внимателни в говоренето!
То в ерата на социалните мрежи, напредващите комуникационни технологии и лесните информационни достъпи е неизбежно всеки – независимо колко знае, независимо колко разбира, независимо колко е умен, независимо колко умее да анализира – да се произнася по геостратегията и геполитиката, предизвикателствата и рисковете, кризите и извънредните ситуации, тероризма и сблъсъка на цивилизациите, но все пак е нужно да осъзнаваме, че не всичко, което ни хрумва, плаши, стресира и комплексира може да се произнася с лека ръка на езика на ежедневието, на простонародните говори, на фолка и празничната трапеза. Защото най-голямата победа над нас ще бъде да изменим на ценностите си, на принципите си, на морала си, на възпитанието си, дори на националните си интереси и се превърнем в уплашено и паникьосано, юркано и лашкано в различни посоки стадо, страхуващо се най-силно от страха от самия страх и търсещо враговете както навсякъде край нас, така и сред самите нас.
Уточнение: Общоприето е в научните изследвания да се говори не за ислямски, а за ислямистки тероризъм, който използва преднамерено и користно религията като мобилизираща „идеология“ в разрез с интересите на самата религия и нейните последователи. Но това е тема за друг и далеч по-сериозен разговор, чието място едва е във Фейсбук…
P.S.3:
Прочетох днес доста анализи и коментари за бежанците. Т.нар. "политическо пространство" у нас се оказа кръгло. Тръгваш надясно, вървиш все по-надясно, още по-надясно, по-по-най-надясно и се оказваш при Петър Волгин и Калина Андролова.
P.S.4:
При една от последните си лекции вероятно повече подсъзнателно, отколкото съзнателно, казах, че при бързата ескалация на бежанската криза, повечето българи изпаднаха в психологически стрес, породен от когнитивен дисонанс.
А ето, че пасаж от книгата, която чета в момента доста точно описва ефекта „когнитивен дисонанс“:
Психологическият термин „когнитивен дисонанс“ означава, че хората са склонни да отстояват старите си убеждения и начин на съществуване, даже ако те противоречат на новата реалност, на новите, открили се пред тях факти. Цялата работа е в това, че добрите стари представи за живота ни дават възможност да се чувстваме психологически комфортно, ние сме пристрастени към тях. Но това води до състояние на умствена закостенялост, ленност и пасивност: ние сме готови да полагаме повече усилия за завръщане към статуквото и за запазването му на всяка цена и въпреки всичко, отколкото да се учим да живеем и да се адаптираме към новите условия.
20.09.2015 г.














