Стратегия Синергия Сигурност

  Различните науки използват модели, обяснителни механизми за изучаваните явления и обекти.
  Моделите на обществените науки са вероятностни – ако са точни, те в голяма степен, с висока вероятност описват достоверно процеса. Т.е. при тях, за разлика , например, от Теоремата на Питагор, не може да се твърди, че нещо е така в абсолютно всички случаи. А само че най-вероятно то е така – в повечето случаи.
  Казвам това, защото изучаването на сложните социални системи (каквото е и обществото) позволява, ако избраният модел е достатъчно адекватен, да се анализират и прогнозират достоверно процесите в такива системи.
  
  Българското общество, в този смисъл, в момента се държи „като по наука“. Да, случващото се в него има наша, българска оригиналност, специфика, характерност, но при все това подобни състояния на подобни общества отдавна са описани достатъчно правдиво.
  Сложната система „българско общество“ в момента е без нормално, контролиращо процесите управление. Ние виждаме агонизираща власт, изпуснала лостовете на контрола и оплела конците тотално. Разбира се, пълната безпомощност на властта само повърхностно прилича на аналогичното й състояние преди 20 години, срутило хиперинфлационно целия обществен механизъм. Сега страната ни е друга. В нея има оформени общности от интереси с развити сетива, способи, ресурси, които се възползват далеч по-ефективно от хаоса и анархията, постоянно генерирани от властта. Нещо повече, те искат точно такава безпомощна, дезориентирана, рефлексивна и импровизираща власт. В джунглата едрите хищници обичат най-много състоянието на изпаднал в безпомощност и безсилие Цар Лъв. Тогава те започват да се прегрупират и да водят подмолна битка за преразпределение на негово наследство.
  Ала липсата на реална, „публична“ власт развързва апетитите и на по-дребните хищници. Сега също е тяхното време. Всеки от тях си има свои нокти и зъби, всеки бърза за плячка, за издигане в йерархията – по-далеч от „омега“ позициите и по-близо до „алфа“ позициите.
  Точно това се случва в нашето общество - всеки пуска в ход своята сила: било то „твърда“ (hard) – груба, „силова“, удушваща със стоманени пръсти, бицепсна, бухалкова, на тоягите и т.н., било то „мека“ (soft) – информация, манипулация, харизма, задушаваща в прегръдката, лъжеща и мамеща, купуваща и подкупваща, на по-високото място в йерархията, на морковите и т.н.
  При подобно безвластие, по-скоро – безпомощност и безидейност на самия връх на властта, при такова излъчване на зловредни, зле артикулирани и зли в изказа сигнали от самия връх на властта, джунглата видимо се оживява, става още по-джунгла. Който може прави каквото иска и който иска, прави каквото може – бие, граби, влачи, завлича, насилва, натиска, мачка. Пак ще кажа - точно това се случва навсякъде. Едни го правят на високо равнище, други – на широка нога. Едни в икономиката, други – в банките, трети – в културата, четвърти – в университетите, пети – в общините, шести във футболното първенство. Пълчища разрушители, клептомани, мутри, бели якички, реакционери, съвеЦки реставратори, обикновени грабители са се разпасали и развилнели. Обявили са война на обикновените хора, на разума, на съзиданието, на знаенето и моженето, на логиката, на добрите практики, на България, на Европа, на всичко, което би им пречило да са такива, каквито са.
  Общество с безпомощна и безсилна власт е по-опасно и от Джунгла с безпомощен и безсилен Цар Лъв…
  Това не е някакво си лично мое виждане, някаква моя социална аномалия, апатия, анемия, аномия. Тук, във Фейсбук, постоянно от седмици цитирам мои приятели и познати, колеги и случайно срещнати хора – все мислещи и разтревожени личности: те виждат нещата по абсолютно същия начин.
  Тази власт се превръща в отрицание на самата възможност поне нещо да бъде спасено в България, ако изобщо остана нещо за спасяване. Със своя манталитет и нарцисизма си, с пълната абсурдност на всичко, което тя представлява, тя отваря Кутията на Пандора със злините и бедите, снема задръжките, отприщва арогантността, отключва най-лошото, което сме стаили в душите си като злоба, напоена с умората от проваления и присвоен от олигархията Преход.
  Вече никой, имащ поне малко власт, няма поне малко колебания, ами започва да руши, да мачка, да командори, да изчегъртва де що хубаво е останало; започва да налага – своята воля или с бухалки, не се притеснява да парадира със силата си, не се бои от Бога, пет пари не дава за нормалните хора, готов е да премине през трупа на здравия разум. И така България преминава в нова фаза на своя институционален, законов, социален и ценностен разпад, а ние заживяваме в разбесняла, абсолютно оджунглила се джунгла, в която да си нормален, порядъчен, обикновен, почтен означава да живееш в постоянен страх и да нямаш - в сковалата те парализа - дори най-малка идея как нещо поне тук може поне някак да се оправи.
  Българската риба не се е вмирисала откъм главата, ами е останала изобщо без глава и затова захвърлена на сухо, удря безпомощно и спазматично с опашка.
  
  21.03.2016 г.