Аз много пъти съм анализирал проблемите на Европа, нейните грешки и дори стратегическата й понякога слепота. Винаги съм се притеснявал, че залагам на картата „Европа”, а може да се окаже, че такава карта в геоколодата няма.
Но като чета у нас каква била Европа – ама лицемерна, ама алчна, ама толерастка, ама обречена, ама загиваща и изпитвам частична интелектуалстваща скомина и дори известен интелигентстващ псориазис... Защото то си е направо едно към едно повтаряне на писанията допреди четвърт век за вечно загниващия капитализъм, за постоянно умиращата западна демокрация, за обречената на агония либерална икономика, за приближаващия се край на империализма отвъд Берлинската стена и Желязната завеса.
Ние се разпаднахме като система не на последно място и под тежестта и тегобата на тези безкрайни писания, „философско” издържани анализи, „научно” обосновани прогнози и развинтено идеологизирано въображение, заченато във и пръкнало се от алхимичните лаборатории на върхушките на КПСС и БКП и на КГБ и ДС...
Ето че днес старите схеми на мислене, старите изразни средства, старите пропагандни клишета и старите методи за промиване на мозъците са пуснати отново в ход.
Но ако по-рано това се правеше защото ние бяхме от другата страна на Берлинската стена и Желязната завеса (това го казвам като обяснение, не като оправдание), то днес нещата са с пъти по-цинични, брутални, нагли и безочливи, защото поне засега и ние сме в Европа, и ние сме Европа.
Затова ми се струва, че докато общоевропейската лодка се бори с вълните на бушуващия цивилизационен океан, подобни пророци за неизбежната гибел на Европа ми приличат малко на онзи, който докато другите гребат здраво и със сетни сили лодката да оцелее и внимават с оголени нерви за щурвала и платната й да не се счупят и скъсат,той с гадно свредло пробива тайно дупка в дъното на лодката, за да потъне тя по-бързо и гарантирано, като вярва, че подстрекаващите го да прави така са му гарантирали някакво спасение, макар че всъщност него първи и гарантирано ще го хвърлят на акулите в океана...
Допълнение 1:
Като чета някои изказвания и анализи, при това на хора с позиции в обществото (вкл. евродепутати) или сред научно-експертните среди (вкл. професори) и ми замирисва на такава анти-толерантност, анти-либералност, анти-другост и дори на анти-демократичност, на такава крайност, радикалност, екстремизъм и дори на фундаментализъм, че ми минава мисълта:
Ако още малко ни хване за гушата страхът, ние сме готови да си кажем – по-добре тоталитарен вожд или авторитарно дуче, може да е ултра-десен-бесен, може да е ултралевичар, и нацист да е, много важно, главното е да ни гарантира сигурност и стабилност, да ни освободи от страха и най-вече от страха от самия страх…
Остава да дочакаме Спасителя. Електоратът му е вече тук. И става все повече.
Допълнение 2:
От анализите, които прочетох след трагедията в Брюксел (махам откровените елементи на нацизъм у две одиозни персони и един евродепутат), много силно впечатление ми направи, че хора, работили в разузнаването и контраразунването на бившата ДС лансират най-крайни и апокалиптични версии, сеят разпалено твърдения, внушения и насаждания на страхови психози, като зазвучават особено близко до Жириновски, а отчасти и до двете одиозни персони и единия евродепутат.
Логично възниква въпросът - дали след като са далеч вече доста години от информацията, с която цивилното и военното ни разузнаване и ДАНС разполагат, те имат обективна, базирана на факти, основа за своите крайни тези или говорят идеологизирано, а-ла КГБ? Защото в заведенията на по чаша и в приятелските приказки може да се разправят такива неща, но когато излизаш в медиите като експерт, би трябвало да следваш определен кодекс на поведение – да говориш не на база на своите политически пристрастия, леви ориентации и проруски нагласи (същото важи за десните с проамериканските им нагласи), а да говориш като експерт – публиката разчита, че твоето мнение е експертно и го възприема като такова. Но когато то е манипулация или избиване на комплекси, то значи ти мамиш публиката и подклаждаш нейната тревожност, насаждаш допълнителни страхове у нея. А това е толкова недопустимо, както се пее по друг повод в една сантиментална песен.
