Стратегия Синергия Сигурност

  Мой приятел, творец, работник на умствения труд днес коментира безумията в страната ни на всички нива:
  
  - Демокрацията умира, когато започва да налага за всичко и на всеки ограничения, забрани, задължения, принуждения. И умира не само защото налага подобни антидемократични репресии, но и защото когато ги налагаш, ти трябва да ангажираш хора, които да контролират спазването им, трябва да развъждаш доносници, които да съобщават на властта или на началството кой не спазва тези ограничения, забрани, задължения, принуждения. Освен това трябва да създаваш органи, които да наказват за неспазването им. Трябва да произвеждаш идеолози, проповедници, агитатори, пропагандатори, които да обясняват колко важни и нужни, необходими и потребни са тези антидемократични препятствия пред нормалния живот и естествения ход на нещата.
  
  Една от ключовите причини за разпада на соца беше именно в това – там се допускаше само една партия, само една идеология, само един начин на мислене, само едно възможно обществено поведение, само един възглед върху нещата във, за и от социума. А когато нещо е едно-единствено като позволено, като наложено със сила, превърнато в изкуствен и анормален закон на живота в една държава, то държавата трябва да си създаде политическа полиция, репресивни органи, бдящи силови служби, наказваща съдебна система, мрежа от доносници, медии-рупори на единствено възможната идеология, на единствено възможната вяра в единствено възможната партия, превзета от единствено възможната клика властолюбци и користофили.
  И колкото по-силна и по-масова е репресията, с която се налага единствената идеология и нейната единствена партия, толкова повече отклонения от тази идеология и отвращение от тази партия има, значи толкова повече политическа полиция, репресивни органи, бдящи силови служби, наказваща съдебна система, мрежа от доносници, медии-рупори са необходими. Така първо, възниква държава в държавата от изпечени циници и брутални лицемери; второ, в пясъка отиват огромни ресурси за поддържане на този репресивно-контролиращ и промиващ мозъците апарат; трето, израждат се и се извращават обществените отношения; и четвърто, държавата става неконкурентно способна, защото осъществява вертикалната мобилност и кариерното израстване не на базата на способностите, талантите, професионализма, интелекта, а на принципа на верността към единствената идеология и единствената партия, при това вярност цинична, повърхностна, симулативна, хамелеонска, тарикатска…
  Друг, пример, продължава моят приятел: В нашата организация, която, както знаеш е творческа и хората в нея произвеждат интелигентен, качествен, дело на сивото вещество, продукт, т.е. ако са творци, трябва да работят ежедневно и еженощно, защото идеите, креативността, вдъхновението нямат работно време; та в нашата организация ръководството си пада все повече по репресиите и дисциплината, затова сега решава да следи стриктно за спазване на работното време, ще затяга с полицейщина режима, ще слага камери по входовете, ще посочва хора, отговарящи за дисциплината в отделните звена. Какъв ще бъде резултатът от тази репресия – той ще накара хората да превключат от творчески процес към сляпо подчинение, от свободен полет на мисълта към страх от наказание. Слагането на камери, например, ще означава, че някой трябва да следи тези камери, да анализира видяното, да прави отчети, да докладва на когото трябва. Това ще разяде отношенията в организацията, ще я вкара в огромни разходи, които могат да се инвестират при умно и разумно ръководство в повишаване на качеството на творческия продукт, произвеждан в организацията, ще намали мотивацията, ще настрои хората срещу началството, цялата им енергия ще отиде в това да се изплъзват от слепия му, стражарски контрол. Горе-долу ще се случи същото, каквото със соца.
  Или да вземем въвежданите чрез изборното законодателство ограничения, забрани, задължения, принуждения. Пак ще бъде същата история. Те ще изискват огромни средства, ще нарасне репресивният апарат, ще се разложи обществената тъкан, ще се настроят мислещите хора срещу кликата във властта, ще се дискредитира страната ни, ще се разболее от милиционерско-фелдфебелско-ченгесарски рак нашата държава и от тези безумни нововъведения няма да се роди нищо хубаво, нищо полезно, нищо поне малко здравословно – досущ както при соца и както ще стане в нашата творческа организация.
  Тоталитарният манталитет, патологичната страст към репресии, наркотичната привързаност към дисциплиниращи мерки (властта не е чела, естествено, Мишел Фуко, „Надзор и наказание. Раждането на затвора“, както не е чела още 10 вагона нужни за властта книги), животинската склонност към насилие – това са дефекти, дефицити, метастази, нелечими увреждания, които изобщо не са свързани с формата на политическата уредба на държавата (общността, фирмата, организацията) – те се присъщи на една непренебрежимо малка, но все пак неголяма част от хората, те са като апендикса, може някога да са имали и позитивни, спасяващи функции, но сега са преди всичко животински нагони, предчовешки атавизми, първосигнални рефлекси, агресивни рецидиви, сляпо завършващи израстъци, ментални аномалии, съхранили се у част от човечеството. Пак казвам – у доста малка, макар и не съвсем пренебрежима част от нашето човечество. В нормални условия те са под контрол, те са маргинализирани, лесно отстраними, могат да бъдат дори незабележими. Но ако се създадат условия за тяхното развитие, както това се случва в джунглата на клептоманския, мутренско-номенклатурен, милиционерско-ченгесарски, плячкаджийски Преход у нас, те могат да избуят, да се развият до аномални размери, да пуснат пипала и да възпроизведат свои представители на всички нива на властта – от върховете на държавата, до най-малкото кметство, както и във всички форми на собственост – от държавната администрация, през творческите организации, културата и спорта, та до най-мъничката фирма на някой самозабравил се, разюздано склонен към корупция бизнесмен.
  Ето това, приятелю, се случва в България – законът на еволюцията, оцеляването и победата на най-приспособимите, на най-годните за проспериране и налагане над другите. 26 години върви селекция именно по тези критерии – минимум ценности, максимум репресия, минимум компетентност, максимум кариеризъм, минимум интелект, максимум сила, минимум солидарност, максимум егоизъм. С това можем да си обясним всичко, което се случва у нас, пак казвам – на всички нива, във всички видове собственост. Каквато е средата, каквито са „законите на живота“, такива са най-успяващите, най-пригодните, най-много власт имащите и те се обграждат със себеподобни, защото се намирисват, подушват се, че са от една порода, плъша (от плъх) порода – гризачи, способни да изгризат всичко (но властта не е чела и „Цар Плъх“ на Джеймс Клавел). Никакви други мерки, решения, норми, закони те няма да измислят, а само такива, които позволяват на власт да са царчетата плъхове и да се дава шанс само на тяхната плъша порода…
  Единственото, което може да се направи приятелю, сигурно го има казано и в твоите науки за сигурността (макар че ти пишеш "наука за сигурността", аз съм сигурен, че ще се съгласиш – има различни науки, цяло ветрило от науки за сигурността). И то е – осъдените на изгризване от гризачите, да се обединят, да се сплотят, да се преборят, да сложат край на вече започналото плъше царство….
  
  Тук само ще добавя, че този мой приятел е мъдър човек. Аз обичам приятели, които са мъдри, които поне с малко, но са по-умни от мен. Защото от тях винаги можеш да „купиш“ нещо хубаво, интересно, поучително, полезно, човешко. Даже не да го „купиш“, а да го получиш даром. А даже в мъдрите, хубавите, поучителните, полезните, човешките неща авантата си е чиста печалба!
  
  21.04.2016 г.
  
  P.S. На следващия ден
  Цитираният вчера от мен мой приятел спомена, че властимащите не са чели книгата на Мишел Фуко "Надзор и наказание. Раждането на затвора", както и "Цар Плъх" на Джеймс Клавел.
  Отворих си съответните файлове и установих, че да привеждам цитати от Фуко просто не си струва. Властта и да прочете нещо от тази книга, няма да го разбере. За някои книги не е достатъчно до можеш да четеш, трябва и да знаеш да четеш...
  Но цитат от "Цар Плъх" ще приведа.
  Преди това ще кажа само следното. То също бе тема на разговора с моя приятел за антидемокрацията на гризачите - при плъховете няма демокрация, там винаги има Цар Плъх и царчета плъхчета, има гризещи и изгризвани.
  Съгласен съм с този мой приятел - наистина не можем и двамата да проумеем, а сигурно не сме ние единствените в това свое непроумняване - защо ББ позволява да свързват управленския му режим с толкова много мракобесни посегателства върху демокрацията? В края на краищата Историята няма да запомни марионетките, които депозират намирисващи на фашизъм предложения в законите. Историята може някой ден, ако нещата продължават така, да запамети за вечни времена следното - при управлението на ББ бе първо изнасилена и после удушена демокрацията в България. Това ли му трябва на ББ, не вижда ли как го хлъзгат по пързалката надолу, как го превръщат в лицето на нещо страшно, което не носи слава, а само позор? Къде е неговата толкова коментирана интуиция, неистовият му инстинкт за самосъхранение, здравият прагматизъм на селския шопски разум, нарцистичното желание да бъде харесван, аплодиран, възхваляван?
  
  
  И накрая - цитатът от "Цар Плъх" на Джеймс Клавел:
  
  
  "Мъртвите нахраниха живите, после слабите нахраниха силните - като накрая останаха само равните по сила. Тогава те започнаха да върлуват из лагера и да водят борба помежду си.
  И настана времето на Адам, защото той беше Царя. И властваше до деня, в който волята му да бъде цар го напусна. Тогава той умря и нахрани по-силните от него. Защото цар винаги е най-силният - непобедим не само заради силата си, а заради хитростта, късмета и силата, взети заедно. Цар сред плъховете."