Стратегия Синергия Сигурност

  Тези месеци работя над монография за Сигурността в Рисковото общество. В свободното време от писане и лекции мога да си позволя да поразсъждавам по-волно и не-съвсем-задълбочено над родната действителност и дори да „нахвърлям“ нЕкои свои съображения за нея.
  Често и в науката, и в живота ме занимава желязната логика, на която се подчиняват множеството най-различни системи – и в живата, и в неживата материя, и в абстрактните, и в реалните пространства, и в теорията, и в практиката…
  Ето малък (не значи задължително кратък) отглас от моите размисли и страсти през свободното от по-сериозни умствени усилия време.
  
  Системният подход е много успешен и изключително продуктивен инструментариум както в областта на обществените науки (социология, психология, културна антропология, политология и т.н.), така и в областта на естествените науки (математика, физика, химия, биология и т.н.).
  Твърде различни комплексни (за простота – ще разбираме сложни), динамични, нелинейни (най-просто казано – няма пропорционална връзка между причини и следствия, усилия и резултати), самоорганизиращи се системи демонстрират сходни модели на поведение и това позволява прехвърляне и прилагане на знания от едни системи в други.
  Тези системи се подчиняват на определени закони (закономерности) и в общи линии в тях се случват и протичат доста подобни, а понякога и идентични процеси.
  Може с пълно право да се възрази срещу абсолютизацията на валидността на тези закони (закономерности), да се спори върху тяхната универсалност. И това е нормално, защото винаги има определени специфики, в зависимост от характера на конкретната система.
  Но тук с пълно право и с пълна сила може да се приложи Принципът на пестеливостта, известен още като Бръснач на Окам и наречен на името на английския философ схоластик и францискански монах от XIV век Уилям от Окам (William of Ockham, ок. 1288–1347). Принципът на пестеливостта гласи: „Не умножавай същностите повече от необходимото” (лат. Pluralitas non est ponenda sine necessitate), т.е. за да е добра една теория, трябва от нея да се премахнат ненужните детайли. С други думи, за да разбереш същността на едно явление, процес, обект или субект, трябва да умееш да отделиш най-важното, главното. Не е необходимо да изяждаш целия кашкавал, за да ти стане ясно, че той е мухлясал. Не е необходимо да виждаш как се държи даден човек в безкрайно много ситуации, важното е да го видиш като поведение в няколко, например десетина такива ситуации, за да определиш надеждна личност ли е той и струва ли си да имаш приятелство с него.
  Бръсначът на Окам е конкретизиран като избор на минимума качества, които трябва да бъдат установени, за да се определи същността на явлението, процеса, обекта или субекта чрез т.нар. Правило 20/80 или Правилото на Парето – по името на Вилфредо Парето (Vilfredo Pareto, 1848–1923; впрочем, той не само е роден в една и съща година с великия поет и революционер Христо Ботев, но и много прилича на него поне на запазените фотографии), виден италиански социолог, икономист и инженер. Съгласно това правило с 20% от необходимото знание за дадено явление, процес, обект или субект, може да се установят 80% от неговата същност. Като те наблюдавам как постъпваш в 20% от възможните ключови ситуации, аз ще получа надеждно знание за 80% от твоя характер.
  Друг надежден подход за снемане на неопределеността относно същността на дадено явление, процес, обект или субект се взема „назаем” от Теорията на игрите, която казва, че като правило ефективното решение се намира с помощта на maximin или minimax, т.е. на максималното от минималните количества параметри или на минималното от максималните количества. Ако имаме големи амбиции, то достатъчно стабилно и целепостигащо поведение се гарантира, ако се ориентираме към най-малката от големите си амбиции. А ако имаме малки амбиции, то е хубаво да се ориентираме в поведението си към най-голямата от тях. Една система (или машина) е перфектно стратегираща, ако нейният maximin съвпада с нейния minimax. Т.е. най-продуктивното мое поведение е ако минималната от големите ми амбиции съвпада с максималната от малките ми амбиции. И това трябва да бъде нивото на моите амбиции.
  Още нещо. Всяка комплексна, динамична, нелинейна, самоорганизираща се система се характеризира с две категориални нива, на които съответстват два набора от понятия:
  1. Концептуално ниво (обвивка), което включва Цел, Стратегия, Субект на управление и Обект на управление.
  2. Съдържателно ниво (сърцевина), което съдържа Структура, Ценности, Правила и Ресурси.
  ЦЕЛТА определя към какво се стреми Системата, какъв е смисълът на нейното функциониране, в името на какво си взаимодействат нейните елементи. Тя се състои най-често от различни взаимносвързани, преплитащи се, допълващи се подцели.
  СТРАТЕГИЯТА дава отговор на въпроса, как да бъде постигната Целта. Стратегията е сборът от идеи, визия, мисия и подходи, при чието реализирането Системата постига своята Цел, осъществява себе си и осмисля своето съществуване. Без Стратегия Системата е сляпа, неефективна, колкото и правилно и съответстващо на нейния замисъл да е формулирана Целта.
  СУБЕКТЪТ НА УПРАВЛЕНИЕ е този, който управлява Системата, т.е. онази част от Системата, която осъществява Стратегията на Системата, водеща до реализиране Целта на Системата.
  ОБЕКТЪТ НА УПРАВЛЕНИЕ е този, който е управляван в Системата, т.е. онази част от Системата, със, чрез, заради и в името на която се осъществява Стратегията на Системата, водеща до реализиране на Целта на Системата.
  СТРУКТУРАТА определя архитектурата на системата, нейните йерархични нива, връзките за взаимодействие и каналите за обмен на информация.
  ЦЕННОСТИТЕ са специфичните маркери на Системата, свързани с нейната култура, памет, традиции и обичаи. Те са понятие, с чиято помощ се характеризират социално-историческото значение за обществото и личностният смисъл за човека на определени явления от действителността. Ценностите спояват елементите на системата и ги отграничават от елементите на други системи.
  ПРАВИЛАТА са законите, стандартите, разпоредбите, по които функционира Системата. Те най-общо представляват облечена в норми воля на управляващите (управляващия център).
  РЕСУРСИТЕ са средствата, чрез които Системата си гарантира нормалното функциониране и преодоляването на кризисни ситуации – при социалните системи ресурсите биват преди всичко четири типа: материални, финансови, когнитивни (свързани със знанието – know what, know why, know when and know how) и човешки.
  И накрая в тези уводни теоретични понятия, ще посоча, че за всяка комплексна, динамична, нелинейна, самоорганизираща се система са присъщи осем базисни функции:
  1. АДАПТАЦИЯ: способност на системата да се адаптира (приспособява) към постоянно променящата се среда;
  2. АБСОРБЦИЯ: способност на системата да възприема ефективни стратегии, правилни подходи, добри практики и модерни стандарти от други системи;
  3. ОТХВЪРЛЯНЕ: способност на системата да отхвърля, да изоставя и да се отказва от свои неефективни стратегии, неправилни подходи, лоши практики и остарели стандарти;
  4. ИНТЕГРАЦИЯ: способност на системата да обединява своите съставни елементи и да ги сплотява за изпълняването на взаимно допълващи се и съвместими роли;
  5. ЗАПАЗВАНЕ (ПОДДЪРЖАНЕ) НА ЛАТЕНТНИТЕ МОДЕЛИ: способност на системата да възпроизвежда непрекъснато и така да съхранява определени същностни модели (образци), като по този начин се поддържа нейната структура;
  6. КАПАЦИТЕТ ЗА ОБУЧАВАНЕ: способност на системата да се „обучава” какво поведение да има и как да отговаря на процеси (или събития) в средата;
  7. ЦЕЛЕПОЛАГАНЕ (ПОСТАВЯНЕ НА ЦЕЛИ): способност на системата да си поставя нови цели, да променя вече поставените цели и да преприотизира желаните цели;
  8. ЦЕЛЕПОСТИГАНЕ (ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ): способност на системата да постига поставените цели.
  
  А сега възниква въпросът – защо привеждам всички тези теоретични знания?
  Защото дори при всички възражения по отношение на абсолютизацията и при всичките несъгласия за универсализацията на системните закони (закономерности), отново и отново, в най-различни системи и при техните разнообразни, на пръв поглед понякога коренно противоположни и несъвместими функционирания, ние забелязваме с невъоръжено око, как наказанието за отричането на или несъобразяването със тези закони (закономерности) не закъснява, а цената, която се плаща е висока.
  --- Това важи, да кажем, за поведението на България напоследък на геополитическата карта (регионална и континентална). България е част от една система (ЕС+НАТО, Европа+САЩ, Западът, Евро-атлантическата общност), а се държи като несистемен и дори антисистемен фактор. Тя действа импулсивно, с импровизации, имитира и симулира дейност, няма ясна цел, няма стратегия, размива ценностната си система, става все по-непредсказуема и затова резултатът е, че нито получава нужната подкрепа от Европа, нито си спечелва необходимото уважение сред европейските опоненти и понякога врагове – Русия и Турция.
  --- Това важи и за начина, по който се реализират процесите вътре в страната ни. Постоянно се рушат системнообразуващите структури, разпарчетосва се и се дезинтегрира политическата система, системата на индустрията, финансовата система, системата за сигурност, системата на културата, системата на спорта. И това не винаги е в резултат на зла воля, на факта, че непрекъснато, виждате ли, ни управляват негодни или негодници, а защото противосистемното управление на тези системи генерира хаос, плоди анархия и размива тъканта на държавата и обществото. Системен (не ми се ще да употребявам точната дума – синергетичен) ефект, т.е., най-просто казано 1+1=3 или поне = 2.5 се получава, с извинение за тавтологията, когато системата се управлява системно, като единно цяло с общи цели и ценности, обща мисия и стратегия.
  --- Това важи, аз го виждам с голяма болка, в системата за висше образование – изпразването на тази система от основната й функция – да предоставя качествен образователен продукт и превръщането на тази дейност в откровено печалбарство, гешефтлък и корупционни практики, когато редица университети се израждат в черни кутии – на входа парите на студентите, на изхода дипломите, а вътре в черната кутия какво става, има ли учебен процес, преподава ли се качествено знание, това никой не може да каже – всички тези деструктивни процеси на несистемно, противосистемно, контрасистемно, антисистемно поведение дезинтегрират и дезактивират системата за висше образование, лишават я от идентичност, от самооптимизиращи се стимули и от стремеж за по-високо качество, за сметка на меркантилността, плячкаджийството и опорнографяването на самата кауза на висшето образование.
  Защото българското висше образование повече от век е имало и кауза, било е ползотворен държавнически процес, било е принос в българската национална идентичност, било е повод за национална гордост.
  --- Това важи, колкото и да изглежда като принизяване на темата, дори за сегашните процеси в ЦСКА.
  Няма да дискутирам и не е въпрос на анализ юридическият ход, с който ЦСКА бе спасен и отново е във висшата група. Това бе единствено възможния ход и за всичко, което сегашният собственик направи за отбора през последната година без последните два месеца, може само да му се свали шапка. Но…
  Всъщност мога да бъда упрекнат, че коментирам футболни неща, без да съм ходил на стадиона от поне 15 години и без да гледам мачове дори по телевизора, дори от Англия или Испания.
  Ще кажа в свое оправдание следното и то няма връзка с факта, че преди 48 години като дете съм плакал, когато ЦСКА падна със 7:2 от Вечния враг.   Да, някога съм се вълнувал от футбол, сега, на тези години ми се струва непростим лукс да хабя психологическа енергия за една игра, камо ли за слабо и бездарно управлявано от шепа безхаберници и мошеници първенство.
  Оправданието ми да коментирам футбол е, че българският футбол е отражение в криво, уродливо огледало на не по-малко уродливата българска политика и на процесите в страната, а случващото се в него е още едно доказателство за силата на системния подход. Всичко, което се прави антисистемно, в нарушение, често пъти злостно, на системните закони (закономерности) има катастрофални последици.
  Да вземем ЦСКА. През последните два месеца собственикът му (и близкото негово обкръжение), макар да се води от добри намерения, действа в тотален разрез със системната логика, с Теорията на системите, със законите (закономерностите), които са присъщи за всяка комплексна, динамична, нелинейна, самоорганизираща се система.
  И резултатите (негативните) незакъсняха, точно както учи науката за управление на системите.
  --- Целта беше определена абсолютно погрешно. Отбор на ниво 4-5 място бе издигнат в кандидат за шампион и носител на купата.
  --- Стратегията, ако имаше такава, бе тотално сбъркана – пример, готви се един отбор цяло лято, побеждава Интер и Легия, получава високо ниво на готовност за шампионата и след това половината играчи се освобождават и започва нова подготовка на нов отбор, който дори и да няма все още висока средна възраст, има високо средно тегло.
  --- Идентичността бе размита, не дай Боже – разбита. Идентичността е не това, къде е ритнал за пръв път топка даден футболист, а това, което публиката припознава за идентичност на отбора, в случая за цесекарство. Публиката най-добре знае кой е нейният отбор. А ЦСКА и Левски имат своя идентичност (дух, традиции, публика, сърца червени, съответни сини).
  Да си спомним една от цитираните по-горе жизненоважни функции на всяка система - ЗАПАЗВАНЕ (ПОДДЪРЖАНЕ) НА ЛАТЕНТНИТЕ МОДЕЛИ – всяка система трябва да може във всеки един момент да има идентификационни маркери, по които да се ориентира, че остава вярна на себе си, че това е тя, а не се е размила, не се е променила неузнаваемо – това се постига като някои неща от идентичността, от същността на системата дори при радикалната промяна остават постоянни, не може да се променя абсолютно всичко, без да се държи за това – остава ли системата същата, или вече се е превърнала в нещо друго, различно от нея и дори отрицание на самата нея. С идентичността шега не бива – тя е история, памет, традиции, култура, ценности…. Истинската идентичност, може да звучи алогично, е като гол, вкаран от съблекалнята, мачът започва с 1:0 за нея. А понякога тя бие ходом отбори, от които ЦСКА сега пада...
  --- Управлението бе на грешна основа. Понеже в Ловеч всичко е решавал собственикът, а публика практически няма, вероятно той си е мислил, че и сега щом дава парите, еднолично ще поръчва музиката. Да, ама не! В ЦСКА това не става. Само със смяната на оранжевите фланелки с червени, Литекс не става ЦСКА!   Моите Фейсбук приятели знаят, че от два месеца чисто на базата на знания, опит, здрав разум и интуиция, без да разбирам от футбол, аз соча главното предизвикателство пред ЦСКА – това е футболният провинциален манталитет „Литекс“ (литексщината, като противоположност на цесекарството). Това, което е било машина за пари – купувай евтино, продавай скъпо; което си остана евроанонимно – това не може само със смяната на името да стане ЦСКА. ЦСКА е друга бира, друга тъкан, друга идентичност, друг мениджмънт. ЦСКА е религия за своите. Както и Левски. Разград не е религия, той е бизнес-продукт и като всеки такъв има възход, удържане на ниво, спад и разпад.
  Е, Теорията на системите е категорична – при погрешна Цел, сбъркана Стратегия, размита Идентичност и неадекватен Мениджмънт, една такава система като „ЦСКА“ не може да бъде добре, ще се влошава, дори може да загуби системния си елемент.
  И отново, и отново, и отново тръгването срещу системните закони (закономерности) сбъдва прогнозите на Теорията на системите – деструктивен ефект, вървене в грешна посока, производство на хаос и посяване на семена на анархия, т.е. на слепота във функционирането на системата.
  Но футболът е само една игра, нищо повече. Затова той е не само системен, но и социален феномен. В системите чудеса не стават, но когато има социални елементи – психология, ирационални емоции, страст, клубна вярност и др., нещата понякога могат далеч по-лесно да се променят. Само че трябва анализ на ситуацията, диагностика на уязвимостите, управление на рисковете и кризисен мениджмънт. Започнало е свободно падане и първата задача е да се минимизират щетите, да се спре падането, да се заздрави системата и да започне да се действа с присъщата за тази система логика – поставяне на реалистична цел, формулиране на изпълнима, работеща стратегия, възвръщане на идентичността (тук е важен диалогът с публиката, ловешки игнорирания на нейното мнение са отрова за успехите на отбора), оптимизиране на управлението (колкото и един да е даващият пари, т.е. поръчващият музиката, той не може да управлява еднолично, да прави каквото му хрумне; да не говоря за необходимостта от минимизиране намесата на Модерния Ляв в клубните стратегии, оперативни действия и тактики).
  Разград успява, защото владее и ПЕТТЕ лоста за успех в българския футбол – 1. силни обвързаности с властта (гарантиращи помощ от нея и безнаказаност за всичко, свързано с произхода на парите и действията на собственика); 2. мощно влияние сред футболните администратори (което води до административно и съдийско толериране); 3. значителен медиен (понякога ставащ зловещ) контрол; 4. огромни финанси; 5. качествен мениджмънт.
   „Левски“ има първите четири лоста като не просто има връзки с властта, но Е отбор на властта; що се отнася до финансите, вижда се, че властта е готова да ощети със стотици милиони българския данъкоплатец, само и само да налее колосална финансова струя в своя отбор. Това, което „Левски“ нямаше през последните години е качествен мениджмънт, но пък там се крадяха пари на поразия години наред.
  ЦСКА е без позиции във властта, в немилост е сред футболните администратори; мразен е от медиите; финансово най-после е приблизително добре, макар да не може да се сравни по никакъв начин с „Левски“ и Разград. Единственото от тези малко или много не-футболни, над-футболни елементи на футбола, което може да бъде наред с ЦСКА е мениджмънтът. Ако се подобри значително.
  Значи остават чисто във-футболните, футболните елементи – идентичност, традиции, звезди, публика, дух, червени сърца, майсторство. Те в порочната ситуация в България не помагат особено, но без тях е още по-зле. Те за ЦСКА обаче са огромен ресурс, доколкото Разград, например, посмъртно няма да има публика, а публиката на „Левски“ няма как да обича всеотдайно Отбор, собственост на олигарсите, заради които се правят крупни далавераджийски схеми, ощетяващи със стотици милиони българския данъкоплатец.
  Но първото, което трябва да се направи, е да се спре производството на грешни управленски решения. Това е отборът, той трябва да се сработи, ще пада, ще става, търпение и само търпение. Двата му стълба засега са качествен мениджмънт и чисто футболните елементи. А докато властта е анти-ЦСКА, футболните администратори презират ЦСКА, медиите мразят ЦСКА и няма милионни дъждове от строени в редица спонсори, ЦСКА винаги ще бъде много лесно сатанизиран, разпъван на кръст, осмиван, окарикатуряван, ерозиран с ментета, бягащи за здраве в Западен парк. На всичкото това може да се отговори само със стискане на зъби и футболни елементи, най вече класа и победи.
  
  Стига вече, отдалечих се във футболна посока от основната цел на този текст – че за всяка една комплексна, динамична, нелинейна, самоорганизираща се система важат определени системни закони (закономерности) и да се върви срещу тях, означава низ от неуспехи, серия от провали, мащабни негативни последици, генериране на хаос и отприщване на анархия. И това се случва с неумолима жестока последователност във всеки един процес на всяка една система – независимо дали става дума:
  --- за кокошата слепота на поведението ни на международната сцена;
  --- за мракобесническата форма на Преход, която подяде и дори изяде държавността ни и я предаде в ръцете на недостатъчно компетентни и слабо интелигентни и дори не необходимо образовани и зле възпитани дилетанти;
  --- за съсипващите българското висше образование процеси;
  --- или за съдбата на един изконно български футболен клуб, като този за когото преди 48 години и аз, едно момче на 12 години, плаках защото бе загубил със 7:2 от Вечния враг.
  Този Вечен враг, впрочем, някога, макар да бе отбор на ДС и МВР и шеф да му бе зетят на Диктатора, се кичеше с прозвището Отбор на Народа. За да стане днес Отбор на Олигархията.
  Но това – както и да го гледаш – е за мен една от най-точните и потресаващи метафори на плячкосания от олигархията български Преход към демокрация…
  
  12.09.2016 г.