08.08.2008 г.
Никой не би могъл да отрече със сериозни аргументи, че от конкретния вид на Избирателния закон зависи не малко. Така че промени в него и въобще – в цялата философия на избора на народни представители, са изключително необходими. При сегашните правила на изборната игра се възпроизвежда Статуквото и гражданите в голяма степен са лишени от избор.
Това също кара хората да бъдат апатични, а тези, които не уважават кой знае чак колко себе си, предпочитат да направят сделка със своя глас, като го продадат за кой колкото дава.
И още нещо – едва ли разумен човек, извън кръга на пряко засегнатите ни политици, би се наел да оспорва – без риск да стане нелеп и смешен, че трябва да се засили мажоритарното начало. Сега изборните листи са откровена и явна вакханалия на безграничната власт на няколко шепи лидери, намиращи се на върха на съответните партии – те плюнчат молива и пишат, вписват и отписват, търгуват и продават по-предни места и се възпроизвеждат - като манталитет и нрави, възгледи и визии.
А после се чудим защо в парламента е бъкано - от анонимни мижитурки; от лека интелектуална кавалерия; от безпределни корупционери; от почитатели на женската, обаче и на детската хубост; от мили създания, решили “да стигнат Ком лежешком”.
Всичкото това е вярно. Но не бива на Избирателния закон да се гледа като на панацея и като на абсолютно решение на нашите демократични проблеми. Причините за ставащото са по-дълбоки и сегашният спор прилича повече на караница между двете баби на вдигнало висока температура внуче - кое е по-добре: Да се даде на детето аспиринче или да му се сложи кърпа с оцет на челцето? А обърканата майка (в случая това е бащински гледащият от своя Олимп президент) казва с голяма тревога и паника от безизходицата: Да направим и двете неща!
Всяка промяна в Избирателния закон рискува да се окаже нищо повече от една палиативна мярка. Дълбоката причина за всичко е, че демокрацията ни е тежко болна. Тя се е изродила във формални процедури, станала е фасадна, изоставила е интересите на обществото и хората, изпълнява обслужващи функции - в името и за интересите на тези, които си присвоиха Прехода, после го ипотекираха и взеха срещу тази ипотека огромни кредити – от власт, пари, позиции, правомощия и права - да се разпореждат с настоящето и бъдещето на страната ни.
Размити са и са станали практически невидими, ако ги има въобще, границите между големите пари и големите партии.
Купуването на гласове и намесата на коруцията в изборите е многогодишна практика у нас, но те станаха сега толкова явни, само защото слязоха на доста ниско равнище, когато вече могат да се видят от всеки и да се наблюдават с невъоръжено око. Но и когато посегнаха на общите кастови интереси на големите партии.
--- Защо бях срещу участието на президента на мили семейни тържества на големи бизнесмени?
--- Защо бях срещу ловните му излети с лица от финансовия и материалния хай-лайф?
--- Защо бях срещу присъствието му при откриването на нови обекти, съоръжения, винарни и бензиностанции на свръх-богати предприемачи?
--- Защо бях срещу това - президентът да е конферансие на церемонии, финансирани от знакови фигури – милионери?
Защото така се ерозира самият авторитет на институциите, слага се знак на равенство между обществено и частно, реално и нереално, морално и неморално, законно и незаконно, смесват се в оплетено кълбо политици и богаташи, престават да самосъхраняват норми, стандарти и критерии.
--- Много трудно, дори и да си най-почтеният политик, е да накараш обществото да повярва, че след като си танцувал на патрицианска фамилна вечеринка със съпругата на изключително виден бизнесмен, то той после няма да намери поне няколко невидими и подходящи начина да ти се отблагодари – напр. тогава, когато водиш изборна кампания.
--- Много трудно, дори и да си най-почтеният политик, е да накараш обществото да повярва, че след като си ловувал храбро и всеотдайно, по покана на и заедно с изключително виден бизнесмен, то той после няма да намери поне няколко невидими и подходящи начина да ти се отблагодари – напр. тогава, когато водиш изборна кампания.
--- Много трудно, дори и да си най-почтеният политик, е да накараш обществото да повярва, че след като си уважил лично и така си му направил най-ефективна и ефикасна реклама - при откриването на лелеян обект, построен от изключително виден бизнесмен, то той после няма да намери поне няколко невидими и подходящи начина да ти се отблагодари – напр. тогава, когато водиш изборна кампания.
--- Много трудно, дори и да си най-почтеният политик, е да накараш обществото да повярва, че когато раздаваш от името на изключително виден бизнесмен годишни награди, то той после няма да намери поне няколко невидими и подходящи начина да ти се отблагодари – напр. тогава, когато водиш изборна кампания.
Всеки човек може да танцува с чиято си иска съпруга, да ловува с когото си иска, да прерязва тържествено лентата на каквото и да е, да уважава която и да е и спонсорирана от когото и да е церемония...
Но когато това го прави министър, премиер и още повече държавен глава, то по този начин те от името на правителството и държавата слагат знак “Почтен”, удрят печат “Законен”, издават сертификат “Чист” - на уважения бизнесмен.
И след това рискуват да изпаднат – в очите на обществеността – в подозрения за зависимост, която в наше време – защо не си го кажем направо - обикновено се осребрява в кеш, в брой или на ръка, или с някой и друг движим или недвижим имот.
Разбира се, напълно възможно е нищо такова да не се е случило, но са създадени предпоставки то да се случи или поне обществото да иска прозрачност - че то не се е случило. При това прозрачност истинска, документирана, проверена, а не имитирана или симулирана... Ясно е, че само с честна дума не става. И че никакви публикации на никакви листи със спонсори не могат по никакъв начин да хвърлят достатъчна прозрачност върху задната, скритата страна на този процес.
Не бива да се лъжем – който се е завъртял във и около политиката, той знае, че официално декларираните средства в една кампания са едва 10-20% от реално използваните.
Това всъщност е въпрос на личен избор. Както и отговор защо един или друг човек не е влязъл в политиката или не е вече в нея, макар да има качества за това.
Аз например не съм, защото моят личен избор е да не се продавам, да не ме купуват нито с пари, нито с много пари.
Затова и няма кой да отиде при президента и да му каже – това момче трябва да остане при теб, то ни е нужно, в него пари са инвестирани.
Искам да кажа, че най-напред трябва да започнем да лекуваме болестта на демокрацията, а после да мислим как най-добре да мине възстановителният период след лечението.
Лекуването е възможно само с операция. Боя се, че ще е нужна и химиотерапия.
Скалпелът при тази операция са правораздавателните и правоохранителните органи. МВР, ДАНС, Следствие, Прокуратура, Съд, Сметна палата, Агенция по приходите, Комисия “Кушлев” и всеки друг, който има правомощия и му стиска да се бори с корупцията и да отстоява законите в държавата.
Българската политическа класа е цялата в метастази от корупция и нарушаване на законността и морала. Тя свикна с мисълта, че точно така се прави политика и че политиката е другото име на материлното облагодетелстване.
Докато не се прекъсне пъпната връв на партиите и политиците с престъпните или най-малкото с антиевропейските, антидемократичните, антимодерните практики – дотогава доверието в нашата демокрация ще пада и няма да има условия за реален сблъсък на идеи и личности, а ще се залага на харизма със запретнати над здравите бицепси ръкави или на апатията на избирателите, или на продажността на част от техните гласове, или на нещо друго – не по-малко ирационално и не съвсем нравствено.
Ще каже някой – утопия, утопия е това, за което говориш.
Съгласен съм. Тогава по-добре е да продължим да преливаме - както направиха вчера партийните лидери при президента – от пусто в празно, да търсим някое безвредно – но не за болния, а за болестта лекарство. И, както казва един мой приятел – да клатим брезичките, вярвайки си, че правим вятър.
P.S. Пропуснах да добавя, че бях някога два пъти депутат и съм бил избиран и мажоритарно (1990 г.) и пропорционално (1991 г.). Така че някакъв скромен опит все пак имам. Лично на мен много повече ми допадна мажоритарния избор. Може би защото в първите т.нар. демократични избори се бях изправил като кандидат на СДС в центъра на гр. Перник лице в лице със “символа на паразитната номенклатура, на най-ретроградното в БКП-БСП”. И победата беше сладка – да, победа на СДС, но и моя победа в сблъсък на характери и човешки алтернативи.
А на следващите избори бях водач на пропорционалната листа на СДС и понеже тогава, казано на спортен език, БСП ни беше клиент в Перник, всъщност по-тежкото бе да се подреди нашата листа. Опитахме се да направим това по възможно най-демократичния начин - всички кандидати (вкл. и аз, макар и носен на крилете на синята слава като един от 39-те) бяха гласувани от делегатите на шестте общини в Пернишки окръг и от бюлетините на пълната зала бе направено подреждането на кандидатите за депутати. Е, в старанието ни да отстраним някои парашутирани от София натрапници, си позволихме една-две процедурни хватки и на второ място бе “избутан”, както се оказа, крайно неудачен човек. Но поне я нямаше картината от изборите през 1990 г., когато влъхвите – Петър Дертлиев и Милан Дренчев и други като тях - ни спуснаха отгоре Иван Неврокопски, че не е за разправяне после...
Трудно ми е днес да си спомня всичко, което ме вълнуваше тогава – изминали са все пак 17 години, но е останало усещането, че аз трябваше сам, безсънно, да работя за всички в листата, дори да им лепя и плакатите, а някои от тях се криеха, не желаеха да се показват и изказват пред хората, останаха анонимни пред и за избирателите, не можаха да дадат нещо от себе си и по този начин депутатското място да им бъде не подарено, а извоювано в битки и дебати.
Да не говорим, че ако мажоритарно бихме могли да бием БСП с 4:1 или дори с 5:0 депутати, то пропорционално те успяха да постигнат твърде несправедливото 3:2 за нас. На много места по страната картината бе същата и ние (СДС) се оказахме в парламента само със 110 депутати срещу 106 на БСП и 24 на ДПС. После Доган се извъртя от пламенни апели за забрана на БСП до депесарския шут по СДС и стана тя, каквато стана.
08.08.2008 г. Николай Слатински
