Стратегия Синергия Сигурност

Много сте права за анонимността. Но аз гледам на нея по следния начин: първо, това вече е една определена култура на изразяване на мнението в Интенет-пространството. Очевидно тук по-важното е не кой го казва (защото огромното число хора така или иначе са неизвестни и указването на тяхното име едва ли ще донесе повече информация), а какво се казва. И второ, очевидно хората се боят да си казват мнението. Аз самият виждам и усещам как заради откритите ми позиции вече в МВР ми скърцат със зъби... Но за това ще отворя реч след известно време, чакам да минат определени технологични срокове, след които ще стане ясно, че говоря не по принцип, а принципно.
За приоритетите на президента ми е трудно да говоря. Много пъти съм си задавал въпроса като негов секретар - кой му дава едни или други съвети, в каква среда, в какви дебати са се родили някои идеи, които за мен са били или слаби, или нямащи нищо общо с националната сигурност... Президентът си има близко обкръжение, това са хора, които още са си с него, те общо-взето са никой без сегашния си пост и предпочитат анонимност, послушание, наведен гръб и пеене на химни и Осанна. Край президента е имало и професионалисти, един от които имаше голямо влияние върху него, сег вче е посланик. Има си и чисто червени канали, по които се оформя мнението на президента и дадена негова позиция. Вероятно съществуват и неформални връзки, приятелства, контакти с хора, които оформят една или друга идея, зад която застава президента. Конкретно по случая Челопечене, от началото до края президентът не можа да действа адекватно, а и му е трудно, защото край него сега е ген. Колев (фактическият вицепрезидент), който имаше 4 години като началник на ГЩ да направи нещо, което да намали риска от подобни складове като този в Челопечене.
Хубаво би било всеки секретар и съветник на президента да има сайт (впрочем, вие не сте разбрала май, че аз от година и половина не работя в президентството). Но това е нералистично. Едно, защото президентът е само този, който има право да взема решенията и да прави политика в президентството. Второ, защото като си помисля кой е там и ме напушва смях - поне половината не само не могат публично да кажат нещо, но и едва ли има какво да кажат с дълбочина и обем, достатъчни да се поддържа устойчиво внимение към техните сайтове.
Но съм съгласен - трябват много повече публичност, изяви, становища и по-малко такава анонимност в дейността на президентските секретари и съветници. Да не са толкова скрити, със запушени уста, очи и уши. Да ги вижда обществото, защото не президентът има плаща заплати, а редовият данъкоплатец. И тези хора трябва да са видими, да са прозрачни, да дават постоянно доказателства, че са на нивото на задачите, стоящи пред тях.