Ето мои мисли, и размисли през деня, започнал с това, което бе наречено дебат Цецка Ц. – Румен Р.
1.
Можем условно да кажем (по-мъдри хора са го правили по-аргументирано), че в обществено-политическото пространство има две тела - институционалното и личностно.
Политиците постоянно се опитват да вместят своето личностно тяло в институционалното.
Държавниците успяват да разширят, да развият личностното си тяло така, че да изпълнят максимално цялото институционално тяло.
ГЕРБ системно, вече години наред, извършва покушения спрямо институционалното тяло в България на всички нива, на всички постове и във всички сфери на дейност - представителите на тази болна от авторитарни рефлекси и популистки инстинкти партия, постоянно свиват, спихват, сбръчкват съответното институционално тяло до скромните, дребни размери на своето личностно тяло. Това руши държавността, това дескрализира управлението, превръща го в любителство, в нещо, което се прави покрай другото, между впрочем и между два сета, на полувремето, след белот и преди табла.
Но сега вече сме изправени пред една наистина огромна опасност - най-представителното институционално тяло, това на Държавния глава, на лицето на държавата, на Президента - да бъде суперсвито, свръхспихнато, ултрасбръчкано до мегаскромното и хиперпосредствено, отчайващо семпло личностно тяло на една марионетъчна и повърхностна кандидатура.
Това няма да бъде само поредната кадарова нелепица през тези 27 години на вечния ни Преход - това може да се окаже капката, която препълва чашата, лъжичката катаран в кацата с меда, грешната стъпчица на ръба на пропастта, след която нещото, в което деградира България ще започне да се превръща в нищо...
2.
Според мен, хубавото на този, с извинение, дебат (защото два монолога не правят диалог и папагалското повтаряне на заучени фрази не превръща зомбираното каканижене в дискусия) е, че показа на всички, които за нищо на света не биха гласували за БСП и патрЕотите, че вече нямат никакво, ама абсолютно никакво основание и оправдание, ако не са нищи духом, да гласуват за една свещена простота...
3.
Днес в метрото се опита да ме наставлява словесно в правия път електорална единица на Властта!
След разговора и на мен ми се прииска като починалия преди дни Румен Данов да цитирам Чърчиловото:
Най-добрият довод против ценностите на демокрацията е един 5-минутен разговор с редовия избирател.
Но... Ако доскоро електоратът на Властта си избираше Овчаря и си траеше, та не можехме да се похвалим такива като мен, че сме срещнали край нас жива електорална единица на Властта, то сега една част от тях нещо са се агресирали, ходят с малко озлобени физиономии и гледат накриво. Работата май започва да става дебела, та не се знае дали някой ден няма да обърнат другия край...
20.10.2016 г.














