● Политиците ни (повечето от тях) са станали такива перфектни играчи, такива циници, че на тяхното поле никой не може да ги надиграе. Преди време, когато избиха наши момчета в Кербала, един шеф на специална служба започна да обяснява навсякъде, как той и неговата служба са си свършили работата и той по време на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) е предупредил политиците за опасността от терористично нападение срещу нашата база в Кербала. Аз го попитах: „Генерале, ти какво правиш? Ти започваш да преминаваш от професионалното поле в политическото! Но на това поле те, политиците ще те размажат – и теб, и службата ти! Защото ти всъщност какво казваш – че си ги предупредил, а те, негодниците, не са си мръднали пръста... Това те няма да ти го простят. Защото десет повече от всичко на света и сто пъти повече от България те обичат себе си и своето място в политиката. И ако ти продължаваш в този дух, те ще ти отрежат главата и ще разкатаят фамилията на службата. Затова ще казваш нещо в следния дух – службата направи каквото трябваше, аз каквото имах да казвам, го казах на КСНС; ако президентът прецени, нека се разпореди да се публикуват стенограмите от това заседание... и от тях ще стане ясно какво съм споделил на базата на натрупаната от службата информация.”
  ● Мисълта ми е, че политиците са вече толкова ловки, безскрупулни като играчи, че могат да намерят изход от всяка тежка за тях ситуация – с цената на всичко. И си признавам, че навярно защото съм се отдалечил от политиката или просто не ставам за това, което у нас се представя и разиграва като политика, не успях да отгатна докрай какво ще направят политиците в скандала с ДАНС.
  ● Иначе мои колеги и студенти могат да потвърдят, че развитието на събитията около ДАНС през последния месец бяха достатъчно точно предсказани от мен. Но това, което не можах и аз да предвидя е следното:
  Нашите политици се почувстваха застрашени от структура като ДАНС, която може да ги подслушва, следи, разконспирира в тяхната гонитба на лични интереси, в техните ежедневни корупционни практики и в различни други техни посегателства спрямо националните интереси и сигурност, които са станали за тях обичайна практика. Политиците знят за себе си и това, което ДАНС още не знае и знаят какво може да им стори силна, работеща, професионална и отговорна служба. Затова когато започна скандалът с подслушването, те получиха подарък от съдбата или от хора вътре в ДАНС, които изнасят информация с тонове и я предлагат за хиляди. Но политиците ни са си дали сметка, че сами с ДАНС няма да се справят и сами няма да могат да извлекат дивиденти от този скандал, защото рейтингът и уважението към тях в обществото са близо до нулата или под нея. Затова те изиграха перфектен ход! Включиха в битката си с ДАНС медиите! А наред с многото порядъчни журналисти, има и множество такива, особено сред собствениците и началствата в медиите, на които косъмът, кожата и съвестта им никак не са чисти.
  ● Срещу обединения, задружен съюз по интереси на политиците и медиите не може да устои никоя служба! Така че ДАНС ще бъде обеззъбена, ще я оставят с едно голо чене – без зъби, с които да не може да хапе и да си върши работата, истинската работа, а не по начина, по който досега тя бе използвана.
  ● Тук не оспорвам дали журналистите имаха или нямаха повод да повдигнат пелената от секретност около работата на ДАНС и около това, с какво всъщност ДАНС се е занимавала през тези месеци. Аз говоря за това, че журналистите, като виждат интелекта и морала, елементарността и загубата на човешкия образ у множеството от политиците, започват да гледат със снизхождение и дори презрение към тях и да ги подценяват, да не ги дооценяват както трябва – на какво са способни. Но води ли се играта на тяхното - на политиците ни - поле, там те са изключително силни, изобретателни и са готови на всевъзможни интриги и комбинации. Поради това много често политиците употребяват журналитите, водят ги за носа като малки, наивни деца, използват ги за свои си цели, вършат си чрез тях мръсната работа. Така се получи и в този случай. Журналистите, научени, че скандалът е всичко, че едва ли не скандалът е другото име на професията им, свършиха по отличен за политиците начин мръсната работа на политиците. И от всичкото това тъкмо политиците имат най-голяма полза, може би единствено те имат полза от ставащото в ДАНС.
  ● Някои от проблемите ни са по-общи, а не само наши, български. Демокрацията е силно компрометирана като механизъм за политическо функциониране и управление. Тя изисква стабилно мнозинство, което прави осъзнат, осмислен и отговорен избор, което иска определен тип политика и дава мандат за провеждането й, а после контролира изпълнението й. Но все повече мнозинството от хората не иска да гласува, самоотстранява се от политическия процес. А освен това хората са подвластни на нови технологии за манипулиране, за формиране на нови типове потребности и оценки (да добавим и разрушителния българки принос към европейското функциониране на демокрацията – прякото купуване на гласове). Все по-често гласува не мнозинството, а само различни малцинства, които са агресивни, силно мотивирани, понякога маргинални и безотговорни – те са водени или от носталгия, или от частни интереси, или от зова на кръвта, или от религията, или от обидата, или от отрицанието...
  ● Нашият елит не управлява процеси, той управлява, а по-скоро отиграва състояния, действа не про-активно, а ре-активно, гледа да отбие номера, да замаже положението, да приложи някоя ПиАр хватка, да произведе огромно количество думи, вместо дори малко, но все пак някакви дела, реални постижения, от които за страната ни нещата стават по-добре и по-европейски, а хората се чувстват по-сигурно и по-спокойно.
  ● Случаят с Огнян Стефанов аз си го обяснявам със споделяна и по-рано теза – у нас Преходът е свършил, вече има тънка прослойка, която спечели от този Преход и иска само едно – да брани статуквото. Те да са кукловодите, а политиците да идват при тях на поклон и да им целуват ръцете. А всеки в нашата страна, който говори срещу статуквото трябва да знае, че всъщност говори срещу тях. В казионните медии, които не просто по стар обичай вървят със и след победителите, но имат за собственици и началници хора от спечелилите от Прехода и затова заемат обслужващи ги позиции и функции, вече не се допускат дебати по същество. Затова свободата на словото се премести в малките медии, в сайтовете, в блоговете, в чатовете, във форумите. Много хора заживяха с мисълта, че дори казионните медии да не допускат свободна дискусия, свобода има в това ново и свободно от контрол информационно, интернет-пространство, където освен това можеш да се скриеш и зад анонимността. И затова заиграха чуковете и винкелите – за да се знае, че и в това пространство ти можеш да бъдеш идентифициран (ДАНС по закон може да го прави!), да бъдеш проследен, изведен на светло и хвърлен върху наковалнята! Аз разглеждам станалото с Огнян Стефанов именно като такъв символ, такъв знак, такова послание: „Нека никой не си въобразява, че може по сайтове и форуми да мисли и пише каквото си пожелае! Той ще бъде намерен и там, и после – жална му майка!”...
  ● Аз исках президентът да се определи: той на коя България е президент – на тази, в която сме всички ние, нормалните граждани, които искат да живеят нормално и по правила, или на олигарсите, които си гледат собствените интереси, без да ги интересуват особено интересите на обществото; които не се грижат за държавата и за държавността, а само за своите развлечения като лов и риболов; които искат държавниците да тичат при тях при първото щракане с пръсти и да им гледат новите кобили и новите бензиностанции; които нареждат на властта да ги окичва с ордени за изключително големи заслуги към България!
  ● За жалост президентът не искаше да общува с мен, затова се принуждавах да му пиша нещата, които искам да споделя с него, та той в 9.00 ч. да има на бюрото си анализ и позиция по всеки актуален въпрос на сигурността и политиката като цяло – и за престъпността, и за сделките в армията, и за АЕЦ, и за ВПК... А после, сега, когато вече не съм там и защото и аз искам да опазя името и достойнството си, започнах да публикувам тези материали, да ги качвам на сайта си – за да се види каква е била моята позиция и дали съм мълчал.
  ● И за Дупница, когато градът се надигна, набра смелост да протестира срещу т.нар. братя Галеви, предложих на президента (виж на този сайт) да подкрепи тази първа проява на гражданска позиция, тази храброст на гражданското общество (защото да излезеш в Дупница срещу братя Галеви с лицето си и с личността си – това не е безопасно, рискуваш, да го кажа по-меко, да събереш достатъчно негативни емоции). Но президентът си замълча, не взе отношение.
  ● В държавата ни има отказ от правосъдие, липса на воля да се воюва с престъпността, липсват лидерство, ценности, смелост и отговорност. Аз винаги съм твърдял, че в нашата кутия с инструменти имаше всичко, което ни беше необходимо за ефективна борба с престъпността и корупцията, нямаше само воля за такава ефективна борба. Така че със създаването на ДАНС не беше създаден някакъв нов, фатално липсващ дотогава инструмент и затова тя не оправдава засега очакванията, а понякога се занимава с „операции” и „акции” като тази в Дупница срещу т.нар. братя Галеви, които, както в такива случаи обича да казва президентът Владимир Путин, много повече наподобават „показуха”, показни, ПиАр акции с ниска ефективност, но с преследване на пропаганден ефект. Има сериозна криза на доверието в ДАНС и тя се лекува не с показни акции, а със системна работа. Само така ДАНС ще си върне управляемостта.
  ● Държавата ще заработи, когато политиците разберат, че те са част от държавността, от сложния механизъм за производство на сигурност, че те са там, на върха на държавата не за да се возят на скъпи коли и не за да стоят пред техните сгради в студ и пек момчета-гвардейци, а за да работят за обикновените хора, да не гледат на тези обикновени хора като на тълпа, като на сива маса, която заслужава само едно – да бъде манипулирана, държана в насипно състояние, тъпкана и мачкана в автобуси 111 и 280, а че те, обикновените хора са целта на политиката, докато политиците са само средството, което помага на хората да живеят сигурно и спокойно.
  ● Отново споделих идеята си за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (виж за нея в този сайт). Сегашната ни държава има непреодолими системни дефекти, тя плоди преди всичко хаос и дезорганизация и затова трябва да се преформулира и преформатира.
  ● Аз не съм песимист за бъдещето на страната ни, аз съм песимист за нейното настояще. Но ако ние позволим на бъдещето да стане като настоящето, да обрасне с песимизъм, тогава наистина държавата ни я очакват трудни дни. Надеждата ми е в младите – да запретнат ръкави, да си подредят държавата така и да стане тя такава, в каквато те искат да живеят - почтено и без да се срамуват от нея.

  Николай Слатински
  18.10.2008 год.