Европа има доста проблеми и тревоги. Но тя има един огромен комплекс. За малоценност.
Като я слушаш - ах, каква съм слаба, ах, ще мога ли, ама се съмнявам, обаче дали и как?
Жалък хленч.
Да се поогледа Европа, да се позамисли. Тя и териториално, и като население, и като армия, и като ВПК, и като икономика, и като жизнен стандарт - изобщо не е малка. Всеки е толкова малък, за колкото малък се мисли...
Европа ми прилича на сина на едни познати - здрав, прав, умен, знаещ и можещ младеж, а прави драма, че майка му настояла да престане да живее при нея, ами да излиза на квартира и сам да се справя и оправя в живота! Боже каква трагедия! И какво хленчене от младежа. Какво, казано по пернишки, панкяне пада. Какво ореваване на орталъка.
Няма ги вече САЩ, за да живее Европа при тях "под наем" в сигурността и отбраната.
Да запретва ръце Европа и да си поема съдбата, да си носи кръста. Тя изобщо не е толкова малка, че да се прави на толкова жалка! Добре е при мама, но майките не са вечни.
И не може повече в областта на сигурността и отбраната дружбата на Европа със САЩ да е като въздуха и слънцето за всяко европейско същество! И за европейското съществуване!
17.02.2025 г.