Сред обилието от документални филми, които гледам за 20-те, 30-те и 40-тe години на миналия век, попаднах тия дни на филм как маса французи посрещат спокойно, с усмивка, с любопитство и даже ведро нацистите, когато те им превземат голяма част от Франция.

А после се оказва, че същите тези нацисти се интересуват само от магазините и мазетата, които обират, за да препращат заграбеното в Германия, а също така се нахвърлят с демонстративна арогантност и похот над дъщерите, сестрите, съпругите и майките на тези спокойно, с усмивка, с любопитство и дори ведро посрещнали ги французи.

Стотици хиляди българи знаеха как безчинстват при марша им през България ордите на Червената армия, но 45 години те бяха принудени с репресии и цензура да мълчат, после постепенно измряха и не останаха живи свидетели на онази червеноармейска вакханалия и гавра с душата и тялото на България.

Германия едва 40 години по-късно, през стиснати зъби започна да говори за изнасилванията, на които са били подложени германаските жени от 8 до 80-годишна възраст от червеноармейските орди. Срещал съм в литературата две числа, които в моето човешко съзнание не се връзват едно с друго - 2 милиона изнасилени германки и 25 милиона изнасилвания! Според тези числа на една изнасилена гермманка се падат средно 13 изнасилвания!! Чудовищно звучи, даже като се знае, че в изнасилванията много често са участвали буквално десетки червеноармейски вампири. Впрочем, с особено грозна бруталност и хищна, садистична сладострастност са насилвани момиченца в пубертетна възраст...

Защо пиша това?
Защото съм се отчаял от тези, за които гласувам, от тези продемократични изборни аристократи. Цялата енергия сякаш у тях отива в парата да попаднат пак в парламента. Но това е само необходимото условие за активна политическа позиция, а не достатъчното и самодостатъчното условие за подобна позиция. Така те в моите очи се превръщат постепенно в декорация към набиращите сила разрушителни процеси в страната.

Няма ли желание у тях, няма ли намерение, няма ли разбиране, няма ли смелост да се хвърли камък в блатото, в което затъваме като държава, народ, общество и граждани?

Безполезно е да се надговорваме и надвикваме с израждащите се зверове в депутатски кожи, седящи отпред в парламента. Те са черно- и кафяво-дрешковци, пяна, отпадък от обезумяването на част от Европа. Те могат да бъдат само инструмент, чук, бич, секира в нечии ръце. Във вече окървавени в Буча ръце.

Ние трябва да разказваме на народа ни бъдещето, което тези зверове могат да му стоварят върху главите.
Ако нашият народ - не поради ялтенски геополитически салфетки, а заради най-обикновена българска глупост - отново попадне в русоазийската зона на господство, то това ще бъде задълго, този път може би завинаги. Или поне не за едно, а за две или три поколения.

Народът ни трябва да знае, че попаднем ли в тази черна дупка - русоазийската зона, то:
-- България няма да е вече самостоятелна държава, а окупирана територия, управлявана от русоазийски наместник, чиято задача е пълно покорство на населението, унищожаване, включително физическо на всичко опозиционно, демократично, читаво и будно, изсмкуване на националните ни блага и богатства и разгром на индустрията с присвояване на високите технологии.
-- синовете, братята, съпрузите и бащите на народа ни ще бъдат превърнати в евтино пушечно месо за имперските завоевателни цели на Русоазия.
Достатъчно е да се видят останалите без мъже в годна за военна служба възраст окупирани донецки, лугански, запорожки и херсонски територии.
-- дъщерите, сестрите, съпругите и майките на народа ни няма бял ден да видят и всяка от тях може да стане обект на животинската похот на русоазийските окупатори.
-- близо половината от сравнително по-младата, по-талантливата, по-склонната към рискове, по-отговорната за своите жизнени стратегии част от обществото ще емигрира, а тук ще останат главно пасивните, примирените, възрастните, социално слабите, "малцинството", болните хора и най-фанатизираните поклонници на русоазийския ботуш.

Това не е дистопия, това е едно от вероятните ни бъдещета.
А днес законът, че само най-вероятните развития са най-възможни, не работи.
Не работи!
Днес светът се е обърнал с краката нагоре и вече дори най-малко вероятното развитие може да стане много, най-много възможно - когато съпротивителните сили на обществото са ерозирани, а в обществения мозък се развива туморът на безхаберието към бъдещето и на безподобната обществена глупост, намираща се във фаза на ескалиращо затъпяване!

От няколко години пиша с все по-нарастваща тревога:
Държавата ни е в опасност, а отечеството ни е в беда!

Много тревожно е положението с черно- и кафяво-дрешковците от Израждане, но още по-тревожно е, че държавният ни глава е отявлен, откровен, открит и отродéн рашист!
В европейската ни държава държавният глава е рашист!
Много по-орбан от Орбан, много по-фицо от Фицо, втори Вучич и провинциална инкарнация на Тръмп.

Държавният глава на България не знае какво твори, но за това, което той твори прошка от Историята няма да има...

23.02.2025 г.