Нещо много спорно, адски спорно ще кажа.
Ще гласувам за единния кандидат на демократите, ако се стигне до такъв. И за демократ, ако кандидатите са повече от един.
Но смятам, че днес е време за 40-50 годишните (бих казал 35-50 годишните, но за президентските избори има ограничение).
Ок, максимум до 55 години.
България днес е такава (и) заради нашето поколение - родените 1950-1965 г. ДП и ББ са наша последица. Ние сме виновни за това, което ни се случва. Ние ги натрапихме на България с делата и безделието си. Някои от нас са повече виновни, някои по-малко, а някои са виновни просто като част от това поколение, което я караше ту криво-ляво, ту криво-дясно, ту просто криво. Докато стигнем до формалната и фасадна демокрация и бухалките на властта срещу неугодните и неизгодните.
Не може, според мен, хора, 30 и повече години все били някъде и то по-отгоре, да искат индулгенция за стореното и да започват начисто.
Но аз с тревога виждам - пак ние, старците в политиката се подреждаме първи на стартовата линия. Само че няма да гласува единствено нашето поколение. А ние все я въртим и сучем и искаме единен кандидат, но да е от нашите набори.
Погледнете България с очите на младите! Те живеят в ново, високо технологично време, те са граждани на света. Те така са устроени и възпитани (да, даже от нас така са възпитани), че ценностите са на принципа колкото - толкова, както - така. Ценностите за тях имат инструментален характер.
И изведнъж излизат пред тях хора с отпуснати мускули, с бирени коремчета, с посребрели коси и направо като патриарси на Прехода, на вечния Преход. Те не са слизали от сцената вече над 30 години и пак искат да водят България. Да я водят? Те? Накъде? Някакъв поколенчески егоизъм. Или недоверие към младите?
Всяко нещо с времето си. А времето не е наше.
Младите трябва да кажат в каква България искат да живеят, а ние в тази тяхна България ще доизживяваме дните си и ще мърморим - ах, като бяхме млади, ах, като можехме! Младите са на ход, а не динозаврите, дори някои от тях да са много стойностни и качествени личности.
Ние, продемократите остаряваме постепенно, скупчваме се около надеждите си. Паметта ни щади и ни рисува друга, успешна версия на случилото се с нас и с нашето участие в него. Но пак да кажа - времето не е наше. Неотстъпчивостта ни ще доведе до ново преброяване на оцелелите демократи от нашето поколение. А това преброяване е на принципа - все го режем и все късо.
Ние можем да помагаме, но не и да водим.
Оставете младите да си поемат бремето на лидерството, пък ако ще и да си платят цената за неспособността да го направят.
За мен близо до идеалния кандидат е млад човек - 45 години, още по-добре да е жена, жените може да са слабият пол, но мъжете са по-слабият пол. Всички големи пакости за тези 35 години в България бяха направени от мъже.
Но пак казвам - главното е да е млад човек.
Ние хубаво се оглеждаме в нашето поколение и търсим най-достойния из него. Но влакът за полезността ни спрямо България е отпътувал. Каквото можахме, направихме. Каквато я свършихме - такава. Колкото - толкова. Сега ни е нужно смирение и крачка назад.
Ако наистина обичаме България повече от себе си. В което все повече се съмнявам. Защото политиката е нещо свирепо. Тя пристрастява. И иска нови дози участие в нея. С цената на всичко и на всяка цена.
01.08.2025 г.
