В египетски папируси отпреди Пирамидите пише какви такива-онакива били младите, как ни се водели, ни се карали, как не искали да четат и пишат, как за нищо не ставали, как тръгнали по лоши пътища…
Аз съм вече от старите, но се надявам на младите. Те трябва да си подредят държавата ни такава, в каквото искат да живеят, а ние в нея ще доживяваме.
Можем да им помагаме, но за мен е нелепо да се блъскаме с лакти в първите редици, да не им даваме път, да мърморим и мрънкаме по техен адрес.
Старостта също си има свои прелести и достойнства, ако не й се даваш и не й позволяваш да те сломи (а тя постоянно се стреми към това). Но старостта може да бъде егоистична и противна, когато не се подчинява на законите на живота и на логиката на процесите.
Не съм за възрастови ограничения в политиката, но съм убеден - нашето поколение трябва да си даде сметка, че се е изчерпало като обществена енергия и креативност, като воля за промени и способност да ги осъществи.
Още повече, че днес е друго време - на свръхвисоки и суперинтензивни технологии, квантови компютри и ИИ.
Младите са на ход. Каквито - такива, както - така, когато - тогава, където - там, колкото - толкова. Вярвайте в тях. Те са по-добрата ни версия. Времето е тяхно.
Времето не е наше!
Времето беше наше!
Ние правихме промените към демокрация. Поне се опитахме да ги направим. И донякъде успяхме.
Бяха славни години. Аз съм щастлив, че участвах в правенето на тези промени. Пожелавам на младите и те някой ден да са щастливи, че са променили България, че са я изтръгнали от лапите на двете противни, вредни, корумпирани и корпулентни телеса.
Впрочем, тези две корпулентни телеса волно или неволно са и наш продукт. Грозни рани в самата същност на нашата демокрация.
Започнахме я прекрасно, но я докарахме до тях.
Заради това също трябва да слезем от сцената на политиката…
07.12.2025 г.