Някога и наистина твърде някога, доста преди 10 ноември, си съчинявах стихчета. Тези, които открих в огромния си архив, ги качих на своя сайт в рубриката “Ескизи от младостта”.
Днес си припомних едно стихотворение “Циганки” от много отдавна и завинаги отлетялата моя младост.
То започваше така:
С демодирани рокли
и сплъстени коси,
изпокаляни, мокри,
със гребла и метли…
После се разказваше как ги подминаваме, внимавайки да не се докоснат до нас и как с техния труд градът грейва от чистота.
Накрая завършвах така:
А подире ни скришом
с тиха завист кръжи
и горчиво въздиша
ято смугли жени.
Припомних си всичкото това, защото минавайки по работа из квартал Люлин, видях ято смугли жени да почистват старателно тротоара, а на 2 метра от тях се бе пльоснало и пръснало във всички посоки сметище 2 метра на 20 метра - грозно, мръсно, противно, уродливо и вонящо.
Близо до Общината, впрочем.
11.12.2025 г.
