Сред стотиците прочетени книги точно "Хроника на болката" не бе попадала в моя книжен радар. Бях минавал покрай нея и бях я подминавал в книжарниците. Нищо не ми говореше. Нали има толкова много книги за четене! Коя по-напред...
Но за Коледа тази книга ми бе подарена - явно с мисълта, че вуйчо трябва да я прочете!





"Хроника на болката" е адски (райски!?) необходимо да бъде прочетена от колкото се може повече хора -
както от тийнейджъри, които от уязвими гъсенички ще се превърнат, дай Боже, в прекрасни пеперуди...
та чак до неумолимо остаряващи пенсионери, свили се като уморени охлюви в черупките на възрастта си.
Това наистина не е поредната книга, това е съзнателно избраната за съпреживяване Книга - книга, вълнуваща те до просълзяване и обнадеждаваща те до осъзнаване, че щом си се родил, значи е имало смисъл това да се случи и докато всичко не е загубено, нищо не е загубено!
Няма да преразказвам "Хроника на болката", няма да я анализирам. Мога само да я препоръчам на всеки с убедеността, че ако не я прочете, ще загуби много.