Знам, че мнозина продемократи ужасно се дразнят, че си позволявам да илюстрирам бедствието с боклука, стоварило се над Люлин.
Но аз не пиша тук заради лайкове и не мълча поради неодобрения.
Преди малко помогнах на една майка с детска количка плюс още едно малко дете до нея, да прегази поредното сметище (отляво е т.нар. вътрешно околовръстно и хвърчат коли без жал). Беше просълзена и стоеше безпомощна.

Няма да се заяждам със заяждащите се с мен - всуе се морите!
Още на 18 години написах в рими как разбирам себе си:
И на всичко напук
Ще наричам все пак
Подлеца подлец,
А глупака - глупак!
И виждам ли безумно тежки последствия от управленска немощ, ще я наричам на стената си тук Управленска немощ.
Не, не ще - както ме съветват съседи - на всеки, който ме напада, да казвам да се представя първо в кой квартал живее и как е там с боклука, нито ще предлагам всеки, който препоръчва на хората в Люлин да търпят затъването в боклуци още четири месеца, да им предостави своето околоблоково пространство за тяхно сметище.
Знам, че на чужд гръб и сто сметища са малко.
И не ми е важно как било някога в Неапол и кой израждане, чалгаджия, корпулентен и ниско интелигентен какво за кого казвал.
Истината за Люлин вони. И смрадта й може да вмирише следващите избори.
Поговорете с маса народ в Люлин и ще чуете какво споделят за властта в София. И защо демократ тук започва да е сметищна дума.
Ранното сигнализиране е първата крачка в управлението на риска. От четири месеца съм тук доброволно ранно сигнализиране.
Независимо как продемократи като привърженици на някой столичен футболен гранд са заслепени за истината, скандират като фанатизирани фенове и се опитват да ме наранят с обидни думи.
Казах им вече - всуе се морите!
14.01.2026 г.