Аз наистина не знам дали българите си дават сметка за реалното ориентализиране и демодернизиране на цели подсистеми на държавата ни...
Ние сме зле. Каквото и да си мислите в противоположната посока.
Истинското ни дередже се познава в сравнение. Особено в сравнение с ... Украйна.
Само два примера.
Но преди това:
-- въпреки Войната, бомбардировките, систематичните рашистки усилия да се разрушава критичната инфраструктура на Украйна, а преди всичко да се извадят от строя електропреносната и топлопреносната мрежи;
-- въпреки студа, болестите, лишенията, страданията;
-- въпреки все повечето инвалиди (военни и цивилни) из градовете и селата;
-- въпреки адската умора от последните четири години на скъсващо нервите балансиране в личния живот между живота и смъртта;
-- въпреки разкъсаните семейства (и засилващата се психологическа пропаст между украинците извън страната и украинците в страната):
1. Украинските градове и села са много по-чисти от нашите; нямат проблеми с боклука; естетическата жилка е някакъв вътрешен, импулсивен приоритет за украинците; няма и помен от "факултето"-изирането на редица наши населени места и квартали в по-големите градове.
2. Украинските влакове дори и спирайки често заради бомбардировки и удари по ТЕЦ-овете, са с пъти по-точни от българските. Влаковете от Варна и Бургас, например, закъсняват много повече от тези украински влакове, подложени на тежки изпитания по придвижването им.
Пак и пак и пак и пак казвам - на нас Война не ни трябва, ние си маргинализираме държавата и ерозираме демокрацията и без Война.
Каквото сами си правим, дори Путин не може да ни направи, а той няма да ни прости, ако се докопа до нас.
26.02.2026 г.
