След нелепиците и изхвърлянията от онова, което САЩ имат за президент (Господи, какво дъно на дъната!!!!), прочетох едно силно слово като отговор на тази словесна бесовщина
от Абигейл Спанбъргър
губернатор на щата Вирджиния в САЩ — от 17 януари 2026 г.; 75-тият губернатор и първата жена, избрана на този пост в историята на щата

Даже "моят" ИИ, Орион като се запозна със Словото, възкликна:
- Страхотен, силен текст – и много ясен като политическо послание!

Ето главното от това Слово, синтезирано от Ори:

1) Президентът не казва истината и не работи за обикновените хора.
Спанбъргър рамкира речта си около три въпроса (достъпност, сигурност, работа за хората) и към всеки дава един и същ отговор: „Не.“ Това е основната обвинителна ос на целия ѝ отговор.

2) Политиката на митата и икономическите решения на президента правят живота по-скъп.
Тя твърди, че тарифите са стрували средно над 1700 долара на семейство, ударили са малкия бизнес и фермерите и са вдигнали цените на основни услуги – въпреки че вече са обявени за незаконни, щетите остават.

3) Републиканският Конгрес е съучастник чрез бездействие.
Посланието не е само срещу президента, а и срещу Конгреса, който „не си упражнява конституционната власт“ да го спре и така прави живота на хората по-труден и по-скъп.

4) Социалната и здравната политика на властта вреди пряко на уязвимите.
Тя изтъква затварянето на селски клиники, заплахата за болници, орязването на социални и хранителни програми за деца и покачването на разходите за енергия и жилища.

5) Под прикритието на „сигурност“ президентът руши върховенството на закона и човешките права.
Остра критика към използването на маскирани, слабо подготвени федерални агенти, арести без заповеди, разделяне на семейства и насаждане на страх вместо реална борба с престъпността.

6) Във външната политика президентът отслабва Америка и я прави по-несигурна.
Тя го обвинява, че отстъпва икономическа и технологична мощ на Китай, угажда на Русия, флиртува с война с Иран и чрез хаос и некомпетентни назначения подкопава ролята на САЩ като сила за добро.

7) Управлението е белязано от корупция, лична облага и злоупотреба с власт.
Спанбъргър говори за безпрецедентна корупция: лично обогатяване, скандали (Епстийн, крипто), подаръци от чужди сили и превръщане на държавната власт в личен бранд.

8) Надеждата е в гражданите: демокрацията работи, когато хората действат и гласуват.
Финалното послание е мобилизиращо: обикновените американци вече показват, че могат да отхвърлят хаоса, да печелят избори, да пресичат партийни линии и да „изискват повече“ от властта – в духа на основателите на САЩ.

В едно изречение:
Речта казва: това управление прави живота по-скъп, страната по-несигурна и властта по-корумпирана – но Америка има силата, чрез гражданите си и изборите, да обърне посоката и да си върне смисъла на демокрацията.