В последните си дни през пролетта на 1945, свит на ер голям в своя бункер, Адолф Х изпитва кошмарно разочарование от германския народ, съзнава, че пропагандата, която е изградил му е създала измислена реалност, затова заявява, че този народ си заслужава гибелта и така му се пада, защото не бива да съществува повече!
Но поне Адолф Х проявава смелост сам да си тегли куршума.

Сега, надявам се, в последните си дни през пролетта на 2026 г., свит но ер голям в своя бункер, Владимир П започва да разбира, че пропагандата, която е изградил му е създала измислена реалност.
Като прогнили кътни зъби изтръгват с железни клещи един по един неговите единствени диктатори-товаришчи Асад, Мадуро, Хаменей… Само дни преди да играят клещите, руската пропаганда вещае колко крепка е властта в Сирия, как всички военни кораби, осмелили се да приближат Венецуела, ще бъдат потопени като консерви, как иранската ПВО ще превърне вражите самолети в горещи факли, а самолетоносачите в скрап.
Но се получава друго - коренно различно. И безвъзвратно.

Когато създаваш паралелна реалност с безмозъчна пропаганда, пръв ставаш нейна жертва, защото животът се случва не в паралелната реалност, където ти си велик и с надеждни товаришчи-сатрапи, а в действителната реалност, където играят клещите!

Владимир П пет пари не дава за руския народ, той за него е разходен материал и пушечно месо. Но себе си Владимир П обича патологично и вече с панически страх разбира, че не само няма да живее 150 години, но може и 150 дни да не живее! Обратното броене за него е започнало! И то хвърчи към нулата, когато Владимир П ще бъде - както казват в ер-еф-ия - обнулён.
Той няма поне веднъж да прояви смелост подобно Адолф Х и сам да свърши това, което и така няма да му се размине….

03.03.2026 г.