Тук съм направил малка подборка от мои статуси във Фейсбук напоследък, общото между които е всъщност даденото в названието на този материал – лъжливите овчарчета и промиването на мозъците на и без това изпитващото остра мозъчна недостатъчност наше общество...
  27.02.2016 г.
  Бойко Борисов: Готвя се за война.
  Кубрат Пулев: Ако има война, ще дам живота си за България.
  Акад. Георги Марков: Светът е на крачка от войната.
  Тома Томов: Готови сме за нова война, която ще се води с ядрени оръжия.
  
  Вече веднъж коментирах все по-честата употреба на думата „война“.
  
  Тук ще започне да сработва обратната връзка – ние си говорим по начин, който съответства на това, което сме и което мислим, но постепенно започваме да мислим така и да ставаме такива, че да съответстваме на начина, по който говорим.
  Първо, не разбирам защо към всички други обществени страхове трябва да се добавя насаждането на още един и то доста страшен страх.
  Второ, публичното пространство все повече се превръща в премерване на собствените мазохизми и превръщането им в садизми спрямо обществото.
  Трето, когато се говори нещо на глас от хора, способни да формират обществено мнение, то не е коректно и даже е подло да се пробутва личното мнение (често дрогирано със свръхдоза комплекси) като експертно, защото хората от такива личности очакват, че говорят експертно, информирано, със знание и с виждане поне два хода напред.
  Четвърто, да не стане някой ден като с лъжливото овчарче – толкова пъти с лъжа и измама викало „Вълк!“, че когато наистина дошъл вълкът, никой вече не му вярвал.
  Защото, както по друг повод казва мой приятел, овчарчетата у нас толкова често, така непрекъснато и тъй по навик лъжат, че когато някой ден все пак кажат някоя истина, тя вече ще звучи като елементарно съчинена, нелепо скроена, глупаво измислена лъжа
  
  
  
  02.03.2016 г.
  Нима този анализ:
   „Българският елит ръководи страната хаотично, сочи доклад”, http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/03/02/2715867_bulgarskiiat_elit_rukovod...
  ни казва нещо ново, неизвестно, незабелязано досега?
  Чета го и, честно да си призная, понякога изпитвам усещането (вероятно не съм единственият), че сякаш чета текст от своя сайт или статус от моята ФБ стена!
  Затова много по-важното е не какво пише във въпросния анализ (той на места звучи като известно заглаждане на острите ръбове в последния момент и замазване на безпощадните констатации, за да не е съвсем убийствен, смазващ и размазващ), а кой го казва, кой е направил този анализ.
  И още нещо – тук се дава макрокартината, това, което се наблюдава в България на най-високото ниво на управление. Работата е там, че на всички по-ниски нива – в общините, в бизнеса, в науката, в образованието, в културата, в спорта, абсолютно навсякъде, се е възпроизвел този стил на любителско управление, на произвеждане на хаос и анархия, на имитации и симулации на мениджмънт, на корупция в усвояването на еврофондовете и при държавните поръчки, на рушене на работещи структури и добри практики, на пълзяща реставрация и настъпваща реакция на хора с антиевропейско мислене, вперващи поглед в обратната, източната посока, гънещи се безнравствено пред началниците и мачкащи безпощадно подчинените, болни от наполеонови комплекси и вече заразени с манталитет на дучета и фюрерчета от всякакъв мащаб и калибър. Вредом са нацвъкани свои хора на местата на експертите, на професионалистите, на знаещите и можещите. И ролята на тези нацвъкани свои хора е да са винтчета и бурмички, трансмисии за преразпределяне на пари нагоре по вертикала и в ръцете и банковите сметки на олигархията и нейните марионетки във властта.
  Но все пак е добре, че излизат такива анализи, защото те са огледалото, което отразява образите и подобията на онова, което се случва у нас. И не само се случва, но и набира разрушителна сила, свиваща демокрацията у нас и изяждаща бъдещето на страната ни.
  
  
  
  05.03.2016 г.
  Борисов: Мога да пратя нашия БОП и ДАНС в Гърция и за ден ще приключат с трафикантите…
  Мой колега: Чудесна идея! Да пратим БОП и ДАНС в Гърция, а тук да изградим нови, надпартийни, антиолигархични, работещи, амбициозни, мотивирани, високо професионални, национално отговорни, неизпълняващи политически поръчки структури със същите функции и така дори да не приключим с корупцията, контрабандата, присвояването на еврофондове и държавни поръчки, покровителстването на различни канали и трафици, поне ще можем да започнем ефективно да им противодействаме…
  
  
  
  07.03.2016 г..
  Мои мисли за варварството в Пловдив – разрушената уникална сграда.
  Властта у нас, която и да е тя, но особено днешната, не дава пукната пара ни за мнението на обществото, ни за ценните, но непрактични, позволили си да бъдат просто красиви, естетични, исторически значими и идентичностни за нас неща.
  А обществото основно реагира, то е re-active.
  Докато днес вече не само не е достатъчно да реагираш, да си re-active спрямо случилото се вчера;
  нито да действаш превантивно и да си активен, да си active спрямо случващото се днес;
  трябва да имаш сетива за ранно сигнализиране и да си проактивен, да си pro-active спрямо това, което ще се случи утре.
  Даже нещо повече, все повече трябва да умееш да прогнозираш какво ще се случи, да си предвиждащ какво може да се случи в вдругиден.
  Такова би трябвало да бъде отношението на обществото към всяка власт днес, но особено към днешната, която е проводник и обслужва интереси на тънка ПРОСЛОЙКА в държавата (6, 7, максимум 8 процента хипербогати олигарси и много богати покрай тях и заедно с тях), за която понятия като общество, идентичност, памет, култура, история, държавност, солидарност, сигурност, свобода – нямат никакво значение, ако й пречат да трупа власт и пари, да изсмуква жизнените сили на страната ни и да я лишава от бъдеще в името на нейните тесни, клептомански, неудържимо алчни прослоечни интереси.
  Не се ли държи днешното ни общество като съвременно, модерно, европейско, цивилизовано, демократично, нормално общество, въпросната прослойка чрез нейните властови марионетки памет върху памет, ценност върху ценност, сграда върху сграда, камък върху камък няма да остави у нас от това, което ни прави народ. Български народ.
  
  
  
  08.03.2016 г.
  Методи Андреев: Червено знаме със сърп и чук вкъщи може, на улицата – глоба и затвор!
  
  Знам, че някой ще ми възрази, но...
  
  Значи може да се източват държавата и банките...
  Значи може да върлува ужасна контрабанда...
  Значи може да се опростачва чрез медии и поведение на властниците обществото...
  Значи може България да се държи като най-неевропейската държава в Европа...
  Значи може да се злоупотребява със специалните служби заради политически, корпоративни, частни и лични интереси...
  Значи може да се унищожава идентичността, паметта, културата, науката...
  Значи могат да се профукват милиардни държавни кредити и дългове...
  Значи могат да бъдат прогонвани младите и креативните българи от страната...
  Значи могат калинки, протежета, парашутисти и любовници да изместват от работа в държавни структури нашите талантливи и всеотдайни студенти...
  Всичко това може да се прави безнаказано.
  Но за сърп и чук - глоба и затвор!
  
  От коритото е изхвърлено бебето, останала е само мръсната вода и обществото ни е принуждавано да я пие до дъно!!
  
  
  
  10.03.2016 г.
  Нямам нито достатъчно време, нито необходимо желание да следя в детайли актуалния политически живот у нас, затова съм пропуснал да забележа две неща, които мой познат ми ги разказа днес на прибиране вкъщи.
  Първо, виден реформатор нарекъл ББ силен лидер!
  Не повярвах на ушите си като го чух, но го прочетох после и не мога да не вярвам на очите си.
  Силен лидер! Този виден реформатор очеВидно няма представа какво значи силен лидер! Силов – това разбирам. Но силен, при това в съчетание с лидер, това отказвам да разбера.
  Второ, каза моят познат, как да познаем дали нещата в управлението на ББ (а значи и в страната) започват очеВадно да загниват? Много просто, на сцената излиза ЦЦ. Тези дни, (проверих в нет-а) наистина най-често ЦЦ е на преден план – той нарежда, подрежда, разпорежда, пренарежда, изказва се по всички проблеми на общественото битие и (без)съзнание…
  Спукано е гърнето на държавата, каза ми на раздяла познатият и за разлика от мен, реши да отложи по субективни причини прибирането си вкъщи. Трудно му било на трезво да възприема абсурдната реалност в България.
  
  
  
  
  11.03.2016 г.
  "На политическите консултации в Президентството за ротацията на български посланици е обсъждана и кандидатурата на бившия президент Петър Стоянов за посланик на България в Берн, Конфедерация Швейцария."
  
  Ако е истина, то ми се струва абсурдно!
  Даже не в столица на някоя т.нар. Велика сила, ами в Швейцария...
  Две неща:
  Първо, преди време тогава един бъдещ, а сега вече бивш посланик в Швейцария ми обясняваше, че Берн е най-сладкото и синекурно местенце. На някои други престижни места, поясни той „им скъсват задника от задачи”, а в Берн краката те заболяват от клатене или разходки с временни, но петимни за впечатления депутати...
  Второ, вече по-сериозно, много отдавна, когато бях и аз в политиката, ме „сондираха” за посланик, при това в по-централна за интеграцията ни държава. Аз по принцип и принципно винаги съм отказвал да ставам посланик, честна дума. Споделих с посланика на една скандинавска държава това „сондиране” и той, понеже беше по-възрастен от мен, а се бяхме сприятелили, реагира по бащински малко остро със следните думи: „Не, Николай, това би било обидно за твоята държава и крачка назад за теб – та ти си председател на може би най-важната (в очите на Европа) парламентарна комисия в България – по национална сигурност! Как ще приемеш от този висок пост да слезеш на ниво посланик!?”.
  Казвам го не за да припомням какво е било и какъв съм бил. Опитният посланик, привързал се към България и помагал й много в онези години, прецени, че не бива един председател на парламентарна комисия по национална сигурност (тази комисия, впрочем, после започна да запада, накрая бе разбита и натикана в миша дупка, председателите й, повечето, си оставаха анонимни) да става посланик, а тук се спряга името на Държавен глава!
  
  
  
  11.03.2016 г.
  Приятел ми прати линк на поредното абсурдно интервю на онзи с прозвището Гестапото.
  Какво да се прави, така е при демокрацията – независимо кой какъв е бил, колко съдби е разбил, колко непочтено или криминално е натрупал пари и титли, има право да си казва мнението.
  Демокрацията е жертва на своята толерантност, търпимост, либералност и … демократичност. Тя смята, че или ги има едни ценности, или ги няма. Това или-или започва вече да я погубва.
  А тези ценности са ценни, извинявам се за тавтологията, когато са наистина много ценени. Но въпросът на въпросите днес е: Колко много може да бъде това „много“, без да разруши демокрацията, нашата, европейската либерална, пазарно ориентирана (но не свръх-пазарно, не с пазарен фундаментализъм, който е другото име на социалния дарвинизъм)?
  Всяка една ценност, лишена от предел, превърната в безпределна, става фанатична, фундаменталистка, екстремистка, ултра-радикална. И от лекарство, с тази си свръхдоза, започва да се превръща в отрова.
  Но ние си мислим, че или ги има ценностите на демокрацията – толерантност, търпимост, либералност и … демократичност, или ги няма.
  С това нарушаваме имунната система на обществото си. И става възможност разни Гестопо-вци да тровят систематично околната словесна природна среда повече от четвърт век, да развяват булчинската рокля на демокрацията с нескривано злорадство, да подмятат клевети и инсинуации, да намекват злобни неистини от камбанарията на злонравието си и претенциите, че знаят само на тях някак си известна истина от последна инстанция.
  
  Пращайки ми линка, моят приятел се гневи:
  Не е страшно това, че си е заслужил някога прозвището Гестапото. Страшното е, че такива като него с тяхната неразкъсваема, порочна, опасна и сякаш вечна мрежа от връзки, влияния, зависимости и способности за манипулиране и дезинформиране, все още оказват силно въздействие върху съзнанието на обществото и системно и абсолютно умишлено го деформират и … формират.
  
  
  
  13.03.2016 г.
  Пак ще ми се разсърдят мои ФБ-приятели от ДСБ, но това днес наистина е политическа циклофрения, сиреч биполярно афективно разстройство!
  Няма как да си едновременно и на власт, и в опозиция. Тогава нито си власт, нито си опозиция.
  Всъщност, от хора, привърженици на ДСБ знам, че те нямаха високо мнение за сегашните си водещи политици, но поне бяха убедени, че ДСБ е единственото политическо нещо у нас, което се базира на някакви (извинявам се за тавтологията) принципни принципи.
  ДСБ не успя да направи нищо полезно в този парламент по отношение на вътрешната политика, но доскоро можеше поне на думи все още да говори за принципи.
  Днес окончателно принципността им се сломи…
  
  
  
  18.03.2016 г.
  Ние си разказвахме вица през соца как другите народи се бунтували по най-малък повод, а българите като им казват, че утре ще ги бесят, питат въжето те сами ли да си носят...
  Но то, изглежда не ни е от соца, а от народопсихологията, защото напоследък все по-често в различни ситуации и на различни места виждам как с дълбоко вродена и увредена услужливост ние пак питаме - а въжето сами ли да си носим?
  
  
  
  21.03.2016 г.
  Мой приятел: Ако искате да разберете какво се случва в България, не се връзвайте на махленските политсвади, те са като янеяневите димки - смрадливи и безполезни. А гледайте какво става във футбола ни. Там към отбора на олигархията, на вечната и нерушима ББ-ДП дружба под строй са водени спонсор след спонсор. Всеки, който иска да прави бизнес у нас или не желае да му пострада бизнесът у нас, е задължен да налее като вода в пясък милион или няколко милиона в отбор, който няма посмъртно шансове за повече от калъфка, играе безобразно, бие веднъж на пет мача и вкарва веднъж на три и по никакви разумни критерии не представлява нещо струващо си да ти прави реклама, а по-скоро е зловеща антиреклама като метафора за най-уродливите явления в страната ни!