Колега, доста добър учен, професор в сериозен държавен университет, ми каза следното, което в по-голямата си част е точно така, според мен:
  
  Всичко е тотално сбъркано във висшето образование, а сега започва недостатъчно обмислено или достатъчно необмислено настъпление срещу него, като че ли на образователното министерство му спускат идеите и плановете за реформи от Библиотекарското училище!?
  Сбъркани са много неща и още повече ще се объркват.
  
  Първо, с падането на качеството на висшето образование расте броят на доценти и особено – на професори, на „големи“ и особено – на „малки“ доктори!
  Така държавата с дистанцираността си от тази вакханалия на научните степени и звания съучаства в окарикатуряването на научите степени и звания, в перверзното им превръщане в нова цел на ненаситни и безскрупулни Ега, в циничното им използване на търговия с влияние, за разменна монета срещу „купуване“ и „подкупване“ на хора, облечени с власт. Възможно ли е един професор да има 50 докторанти!? Мога да кажа най-отговорно – не! Категорично не е възможно. Това си е просто фабрика „ти на нас, ние на теб“ – алъш-вериш с много опасни, дълбоки последици, деморализиращи и оскверняващи системата за висше образование и българската наука.
  
  Второ, частните и псевдодържавните (щетите и разходите се обобществяват, ползите и приходите се приватизират) университети у нас (вчера ми пратиха линк за още един пръкнал се от колеж) дават по-ниско ниво на образование, а заплатите в тях за доценти и професори са много, на места с пъти по-високи от заплатите в държавните университети. (В университета, в който преподава моят колега заплатата на професор е равна на средната работна заплата в обществения сектор в България.)
  Така на практика държавата обезкървява държавните университети – техните доценти и професори се прехвърлят в частните и псевдодържавните университети, където може далеч по-леко да се кара животът и последната грижа е качеството на преподаването и на науката, която се прави.
  
  Трето, в държавните контролни, лицензиращи, оценяващи и отпускащи финансиране институции, назначените от държавата на добре платени длъжности лица прокарват преимуществено и най-вече интересите на частните и псевдодържавните университети.
  Така на практика държавата сама задушава или поне поставя на втори и трети план държавните университети.
  
  
  И четвърто, няма никакви критерии за оценка на качеството на предоставяното образование и съответно на дипломата, няма никакви градации, степенувания на качеството на получените дипломи – така на практика се приравняват завършилите (бакалаври, магистри) в университети, в които се води пълноценен образователен процес, с високо натоварване, с достатъчно високи критерии за оценяване) и завършилите в измислени или полуизмислени, с голям компромис на съвестта да бъдат така наричани, университети, където няма или почти няма учебен процес, където студентите си дават парите, „проявяват“ известно търпение, т.е. изчакват определен период от време и си получават дипломите.
  Така на практика държавата сама обезценява важността на сериозните университети – защо някой да учи в тях, като наблизо има кантори, които дават същите дипломи, а при назачаване на работа, например в държавната администрация, никой не ти гледа къде е получено образованието, гледат формално - каква е получената степен
  
  
  Допълнение 1:
  "СУ ограничава достъпа на преподаватели и студенти до медиите."
  Това е абсурдно! Както от гледна точка на 16-та година от 21-я век, така и като се знае каква бурна и драматична, изпълнена с чувство за достойнство и гражданска съвест е била историята на СУ.
  Отдавна не бях чел нещо по-ретроградно и по-реакционно, по-нелепо и по-неумно...
  Обаче има едно Но, едно голямо Но.
  Това безумно решение не е някакъв изолиран акт, някакъв внезапен пристъп на затъмнено съзнание, някакъв временен колективен епилиптичен припадък. За жалост - не е. То се вписва в тенденцията за навлизане на не малко университети в една нова ситуация - на ограничаване на свободата на преподавателите, на засилване на дисциплинарните мерки и административните репресии, на абсолютно превратно тълкуване на автономията. Много университети се превръщат в:
  - откровени бизнес-кантори;
  - в черни кутии, в които на входа са парите на студентите, на изхода - дипломите, а вътре има ли учебен процес, има ли качество на преподаването - не е важно;
  - в лична и частна собственост на определени лица, част от които са в техните ръководства, като тези лица разполагат с неограничена власт, правят каквото пожелаят, мачкат демократичността, съсипват кариерите на непокорните и непокорените преподаватели;
  - в подвластни структури на мрежата от бивши обвързаности, в т.ч. на ДС, с прикрито или откровено антиевропейска и прокремълска ориентация - своеобразни метастази на гнилия сарайски дъх и дух, който се настанява по висшите етажи на управлението, акредитирането и оценяването на висшето образование.
  СУ е един от малкото университети, в които се държи поне донякъде на качеството на преподаването, където по-трудно работи развихрилата се печатница на дипломи за научни степени и звания, където не се прави бруталната също така сарайски въведена в норма търговия на дипломи срещу влияние и финансиране.
  Но горният нелеп абсурд показва, че очевидно и в СУ има предпоставки за плъзгане по нанадолнището на откровената комерсиализация, свиването на демократичността и кадруването на новоизпечени дучета, вождчета и фюрерчета с наполеоновски комплекси, които стискат за гушата все повече университети в страната ни...
  Много се надявам този абсурд час по-скоро да бъде отменен, като брутално петно, лепнато върху святото име на Алма Матер!
  
  
  Допълнение 2:
  Друг кой колега, университетски преподавател, каза, че споделя всяка дума, във вчерашния ми коментар за безумното забранително решение на СУ за общуване с медиите. Но също така добави, че съм пропуснал нещо много важно:
  В България има редица университети, в които и без да има такава забрана, преподавателите за нищо на света не смеят да кажат нещо в медиите, което е в разрез с вижданията на ректора или групичката хора, които управляват, а на практика притежават съответния университет. Направят ли го, незабавно „си ритат трудовата книжка“.
  Да, така е. Друг колега от откровено прокремълски наш университет (приютил на практика нещо като почти официална – знам, че е оксиморон – резидентура) отдавна ми е споделял, че цялото им преподавателско войнство не си и помисля да каже на глас нещо пò про-западно, пò про-европейско, пò про-натовско, пò про-американско, защото знае, че началническата санкция веднага ще се стовари с мощта на чук, а административният сърп немедленно ще им отреже, образно казано, главата.