Мнозина се чудят на виетнамския Пекин. Всеки може да сбърка, да се греши, казват, е човешко. Лапсус може да има и в конкретния случай.
  Но за такива като мен, които в преподаването ежедневно се срещат с най-различни хора - знаещи и незнаещи, можещи и неможещи, способни и неспособни, кадърни и некадърни - диагнозата е все по-очевидна:
  Става дума за разширяващо се присъствие на глупостта и глупостите на високи места и нива в управлението.
  Става дума именно за това - в управлението все повече хора правят глупости и все повече хора са глупави.
  Доскоро моята тревога бе за непрофесионализма в управлението. Последният мой анализ за президента Първанов бе посветен на непрофесионализма в държавната и общинските администрации като заплаха за националната сигурност.
  Сега непрофесионализмът започва да се измества от нещо още по-страшно и брутално - правенето на глупости и глупостта...
  Непрофесионализмът е малко или много обективно съществуващо и уловимо явление - чрез система от критерии за оценка той може да бъде "хванат" и доказан. Може да бъде компенсиран, намален чрез обучение, изпити, преквалификация, обмяна на опит.
  Но глупостта - тя е в голяма степен субективно явление, възпроизвежда се, мутира, дава метастази.
  Умният управленец ще заложи на умни подчинени и професионалисти.
  Глупавият управленец ще се обгражда с глупави и дори още по-глупави от него хора.
  Глупостта се е настанила на високите места и нива в управлението и прави главното, което може да прави - обгражда се с глупост, плоди глупости, множи глупавите и оглупява управлението.
  Глупостта има само една посока на развитие - да става още по-голяма, все по-голяма и колкото се може по-голяма...
  
  04.06.2016 г.