Тези дни разсъждавам усилено над кошмарното развитие на процесите в ЕС след безумния британски вот. Вероятно ще подредя мислите си по-нататък в по-строен и по-задълбочен текст. Сега и тук само нЕкои съображения в тази посока и насока.
  Днес светът и крайно динамичната стратегическа среда са силно нелинейни, нееднозначни, неразложими на отделни съставки, които да бъдат ясно и надеждно маркирани – това са причините, а това – следствията. Всичко е взаимно преплетено, причините и следствията си взаимодействат, разменят си местата, има обратна връзка между тях, при това и в двата й варианта – и някои от причините, и следствията си въздействат, като се разпалват едни други, и други сред тях си взаимодействат като се гасят едни други. Затова няма еднозначно обяснение. Един ключов белег на кризата е, че при нея всички възможни обяснителни версии звучат правдоподобно – и левите, и десните, и на по-горните прослойки, и на по-долните, и на про- , и на анти-европейците, и на Севера, и на Юга, и на умните и силни политици-държавници, и на нашите властници…
  Могат да се назоват поне 10 причини, сериозни причини за ставащото и за жестоката криза на Европейския съюз, европейските институции, европейските перспективи и Европа. При това трябва винаги да се помни – нито БРИКС, нито Русия отделно, нито ислямистките метастази от типа на ИДИЛ, нито който и да било извън демократичните либерални европейски демокрации, сиреч извън Европа, не дава добра алтернатива за света – добра и възможна, добра и работеща. Това не е краят на Историята по Фукуяма, това е аксиома. От съдбата на Европа зависи днес съдбата на Света. От успеха на Европа зависи утре успехът на Света. От самооптимизирането на модела на Европа зависи вдругиден дали ще имаме Свят - сравнително интегриран и човечен, относително консолидиран и солидарен Свят, съчетаващ необходимата степен Сигурност с достатъчната степен Свобода.
  
  Първата причина (не по важност, тук не ги степенувам по значение) е, съгласен съм, свръхбюрократизирането на европейските структури, умножено по самодоволството и самодостатъчността на европейските чиновници, превръщането на пратените „в Европа“ политици и политически мениджъри в безлични бюрократи, загрижени за високите си заплати и загубили връзката със своите общества. Погледнете кого пращаме ние „в Европа“ – евродепутатите, еврокомисарите, евроленивците в европосолствата – някои от които постоянно търсят в Брюксел преводач от белгийски… Казвам го това като човек, който вярва в ЕС и залага на Европа, затова за мен би било драма в геоколодата да се окаже, че няма картата „Европа“, на която аз залагам.
  
  Втората причина е слабостта на днешните европейски лидери – няма ги Чърчил, Аденауер, Де Гол, няма го дори Тачър, Кол, Митеран. Днешните европейски лидери са ситни, дребни като камилчета в сравнение със своите предходници, но още повече в сравнение с каузите, мисиите, целите и стратегиите, в името на които те трябва да работят. И отново – ами вижте нашите лидери и някои от тях, които са повод за лична моя дълбока българска обида и личностен мой огромен национален срам…
  
  Третата причина е започналата преди години, особено през 2008-а, 2009-а жестока икономическа и финансова най-вече криза. Няма да ровя сега в нейните причини, за част от тях и аз сигнализирах 4-5 години преди започването й, вкл. в анализи по проблеми на международната сигурност за тогавашния президент, на когото – така се получи – имах малшанса да съм секретар по националната сигурност. Заради тази криза светът не е същият и вече никога няма да бъде същият. Но поради нея ние като свят сме близо до ръба на пропастта, а това значи, че са нужни други стратегии, защото иначе и малката крачица напред може да ни срине в бездната.
  
  Четвъртата причина е развихрянето на ултралибералния геоикономически модел – той разкъсва социалната тъкан на обществото и от необходимото условие за развитие на обществото – Ефектът на Матея (от Светото Евангелие от Матея: „Защото всекиму, който има, ще се даде и приумножи” (Мат. 25:29), а именно „Богатите стават по-богати“ („богати“ означава не само имащи повече пари, но и имащи повече интелект, имащи повече воля, имащи повече всеотдайност, имащи повече мотивация да се трудят, имащи повече креативност, имащи повече енергия, имащи повече смелост, имащи повече предприемчивост, имащи повече почтеност и т.н.), този ефект започва да се изражда в Ефекта на АББА - „Победителят получава всичко“ („The Winner Takes It All“ - The winner takes it all / The loser standing small /Beside the victory / Thatʼs her destiny или: Победителят получава всичко,/ победеният се чувства нищожество./ Пред лицето на победата/ това е неговата съдба“.).
  
  Петата причина е пламването на цели региони по света, епидемията на несигурност в тях, на апокалиптична несигурност, която тласка милиони хора да бягат оттам, да се устремяват преди всичко към Европа, чиято мечта, Европейската мечта е хоризонтална, за разлика от Американската мечта, която е вертикална, т.е. изисква труд, битка, колосално драпане нагоре, за да могат от 100 000 да успеят 100, но да поддържат тази мечта жива за 100 000 000. Докато в Европа е друго, тя прилича на рай за бягащите със своите социални мрежи на защита, като че получавани даром, защото само Европа на практика гарантира един Минимален доход за всички, дори и за тези, които идват в нея с насилствени, разрушителни намерения. Но Европа може да гарантира днешния европейски стандарт за 600 милиона души, а тя е почти толкова. Значи всеки 1 милион новодошли могат да живеят що-годе европейски, ако Европа снижи част от стандарта си. Безотговорните политици, които използват този факт и насъскват обществата си срещу неговата реализация, всъщност предлагат защита от пожар на своя етаж или дори на своя апартамент, докато целият блок вече гори отдолу-нагоре…
  
  Шестата причина е за мнозина абстрактна – навлизането на Европа в постмодерното общество. Европа е първата, която навлиза в него и затова първа обира и негативите, а не само вкусва от позитивите му. Постмодерното общество е първото „много“ общество. В него човек сърфира между ценности, роли, любови и влюбвания, избори, страсти и пристрастия. Човекът вече не е „ин-дивид“, не-делим, той е „дивид“, делим, той е „поли-дивид“, много-делим. Той е с променлива идентичност, с относителни привързаности, лесно се влюбва и разлюбва, лесно се увлича и раз-увлича, лесно с френдва и ън-френдва, той навсякъде не е оттук и е за малко… Рушат се големите разкази Държава, Религия, Патриотизъм, Сигурност, никой или почти не иска да се жертва за тях, не ще да мре за Холандия, например, иска да вика за нея на Европейското, ако тя се класира на него, разбира се… В „много“ обществото винаги базисният проблем е Колко „много“ да е това „много“…
  
  Седмата причина е, че Европа смята, че нейните ценности, които единствени имат универсалистки, не искам да кажа припряно „универсален“, характер (в смисъл – разбират се навсякъде по сходен начин и са с притегателна сила за всички раси и религии) са абсолютни. Пак да го кажа – Европа смята, че ценностите й са абсолютни. Т.е. или ги има, или ги няма. Или си демократ, или не си, или си либерален, или не си, или си уважаващ различността, или не си, или си за правото на всеки да живее в съгласие със своите норми, или не си. Това се превръща в друга форма на фундаментализма, фанатизма и на екстремизма, с тази разлика, че те не са насочени към другите, а към нас самите. Може би би било добре тези ценности да се възприемат като абсолютни, но ако бяха наистина в момента универсални, приети от всички. Ала в свят, в който това не е така, не може да има само две стойности – 0 и 1, Да и Не, не може да се живее в двоичната система на Или-Или. Философският, но той е и стратегически въпрос за Европа е все същият – Колко „много“ от тези ценности да е това „много“. Колко много да си демократичен, за да бъдеш демократичен и в същото време да не разрушиш Европа, гледана като апетитна хапка и монстър от варварите край несъществуващите й крепостни стени - варвари, за които демокрацията е евтин супермаркет и ти можеш да вземеш на промоция или безценица само това, което ти изнася или дори да го откраднеш без да ти мигне окото, а останалото да осъдиш, оскверниш или да му драснеш клечката или взривиш детонатора под или насред него? Колко много да си либерален, за да бъдеш либерален и в същото време да не разрушиш Европа, обсадена от варварите, за които либерализмът е либерастия и проказа, гадост и еврогейска метастаза? Колко много да си уважаващ различността, за да бъдеш уважаващ различността и в същото време да не разрушиш Европа пред лицето на варварите, които мразят различните и ги смятат за виновни за всичко, за подлежащи на сеч и смърт, затвор и изтезания, терор и свещена война. Колко много да си за правото на всеки да живее в съгласие със своите норми и в същото време да не разрушиш Европа в допира, в сблъсъка й с варварите, за които всички хора са длъжни да живеят само според тяхната, единствено Права вяра, захлупени от глава до пети в нея като с бурка, а който не желае това, то нека се опита да живее без глава, която бива отсечена със замах или запълнена с ранносредновековни абсурди, страхове, догми и заклинания.
  
  Осмата причина са популизмът и демагогията. Няма нищо по-лесно от това да лъжеш хората с безумна вяра, изкусителна харизма, предлагане на лесни решения на сложни проблеми и поощряване да се мисли със стомасите. Тъй като демокрацията е много прост механизъм за вземане на решения – когато прави са тези, които са повече, - то е въпрос на време да се родят псевдополитици, които бързо схващат, че по-простите, по-наивните, по-егоистичните, по-уплашените, по-лапни-шараните, по-желаещите да чуват това, което искат да чуят, са повече и затова всъщност няма нищо по-лесно от това да им събираш гласовете. Не са нужни стратегии, не е нужен сложен мениджмънт на държавата, не е нужен интелект, не е нужна почтеност, събирай плебса, обещавай му хляб и му давай зрелища, насъсквай го срещу Другия, имплантирай манталитета на обсадената крепост, притопляй на тигана на псевдо-, на порно-политиката ниски и низки страсти, страхове и ожесточения, светло бъдеще и велико минало, давай конски дози хероино-шовинизъм, какаино-анти-малцинственост, марихуанна ксенофобия и можеш да спечелиш всеки вот, да „обърнеш“ всеки референдум, да убиеш със свръхдоза псевдо-демократичност дори самата демокрация… И още нещо, нека бъда правилно разбран – това не са снобски размисли и страсти: В нашите европейски общества възникна постепенно един огромен обществен слой на плоско-мислещи, обществено късогледи, популистко-осезаващи и демагогски обоняващи хора, нещо като чалга-светоусещаното у нас. Те са доста цинично и прагматично настроени, лековати са като етика и морал, предпочитат, както се казва хапването и пийването, лесно достъпните удоволствия и страсти, пошловатото „изкуство“, дребните цели, живеенето ден за ден, отказа от по-отговорно взиране в нещата, лайф ис лайф, да удариш кьоравото, оти че се косим, като че ми мине, „откъсването на най-ниския плод“ - т.е. това, което е най-близо и не изисква усилия. Ние, другите, които просто не сме като тях, много трудно комуникираме с тях. Не можем да си позволим да сме на нивото им, смятаме за кощунство да използваме езика им, бърчим чело и запушваме нос при досег с „ценностите“ им. И затова не можем да доведем посланията си и нашите виждания до тях. А така те стават лека плячка на демагози, популисти, шовинисти, патрЕоти и патриотари, брекзитци, льопенци и прочие по-умни и по-цинични полит-тарикати, социал-мошеници, ура-дучета и думба-лумба-фюрерчета…
  
  Деветата причина е, че преди четвърт век рухна старият Световен ред. Нов ред на негово място не дойде, нищо, че се настани много логично еднополюсен геополитически модел. Това е фатално разминаване. Обикновено Световният ред и Геополитическият модел са идентични, често те са двете страни на една и съща монета. Например през Студената война – има две противоборстващи системи и две суперсили. Да не се връщам назад във времето и да стигам чак до Pax Romana. Този път не се получи. В геополитически план се сдобихме с еднополюсен геополитически модел с една единствена суперсила, но не и с Нов световен ред. Новият световен ред – това, не на последно място са нови структури или трансформация на някои от старите. Тук имахме главно механично разширяване на някои от старите, изпадане в периферията на международните процеси на други и разрушаване на останалите. А стана така, защото целият смисъл на Голямата Промяна след 1989 г. не се изрази само в рухването на Берлинската стена, Желязната завеса, Студената война и социмперията на злото, а всичко бе много по-сложно и по-мащабно, по-многопосочно – светът навлезе в качествено ново състояние, той навлезе в качествено ново общество – и то е едновременно Глобализирано, Постмодерно, Рисково и Мрежово. А този качествено нов тип процеси изискват качествено нов тип стратегии за управление и качествено нов тип организации. Всички е с пъти по-сложно, адаптацията е много трудна, имунната система на света е отслабена и затова той лесно пипва терор-пневмонии, насилствени туберкулози, миграционни шизофрении, социално-дефицитни метастази, анти-солидарни множествени склерози…
  
  И десетата причина е, че Европа е поставена в безпрецедентна геостратегическа и геополитическа, геоикономическа и геоенергийна среда. Европа засега не намира ясни политики за управление на рисковете, породени от тази среда. Главното е, че има драматично съвпадение, бих казал резонанс от два безумно сложни и дестабилизиращи я фактори: От една страна, това е слабостта на САЩ на световната сцена поради доста безличното лидерство на Барак Обама плюс неизлекуваното желание на САЩ за макар и интегрираща се, но все пак по-слабичка, малко отслабена Европа, за Европа като по-малката сестра в трансатлантическата връзка, за Европа, която при заплаха от Изток и Юг да се притиска до по-големия брат САЩ. Т.е. от една страна имаме очевидно изживяване на времето на предишната геополитическа стратегия на САЩ, плюс неспособността на Барак Обама да предложи нова – нова стратегия за визионерско и глобално лидерство на САЩ, плюс слабостта на Барак Обама като президент, като лидер, плюс продължаващото мислене на САЩ за Европа като втора цигулка в трансатлантическия оркестър. От друга страна имаме силния, по-скоро силов лидер на Русия Владимир Путин, който систематично работи за отслабване на Европа, за окарикатуряване на европейските ценности, за разединяване на европейските общества, за създаване на непрекъснати и трудно решими проблеми за ЕС. Със силовите си, понякога смели, а често безразсъдни, макар внимателно обмисляни и старателно планирани действия, с удрянето по масата, с храбрата че-геварска реторика и свръхемоционалния фидел-кастров площаден език, използвайки объркването на Европа, злоупотребявайки с нейната миролюбивост, слаба военна сила и сериозни икономически и бежански проблеми, Путин е като досаден и крупен айсберг, който преследва из Атлантическия океан Европейския кораб, наричан от него собственоръчно за пред народа си и световното антизападно мнение - „Титаник“… Така че от друга страна имаме системно рушене на единството на Европа от Владимир Путин, взел на въоръжение силова стратегия, базирана на възродената отчасти мощ на руските въоръжени сили, руския ВПК, руските специални служби и проруските (някои от тях рускоговорящи) обществени групи в част от европейските държави. При това много тежко съчетание на слабото лидерство на Обама и мисленето на американския естаблишмънт за единна, но все пак отслабена Европа, както и на силното, а по-скоро силовото лидерство на Путин и мисленето на руския, по-скоро на про-путинския естаблишмънт за слаба, разединена Европа, на Европа й е много трудно, това е коренно различна ситуация, която изисква коренно различни лидери или поне лидери, действащи по коренно различен начин…
  
  Ето такова е относително накратко изясняването в каква посока и насока текат моите мисли за сегашната ситуация. Определено смятам, че наистина процесите са много по-дълбочинни и ако се отчитат именно тези много дълбочинни, системни, структурни, ценностни процеси, водещи да драматична промяна в геостратегическата среда в глобален (т.е. световен), континентален (т.е. европейски), регионален (т.е. Балканско-Черноморски) и национален (т.е. български) план, може да се изведе, вероятно, доста добър обяснителен модел за случващото се днес в Европа. За останалото по принцип съм съгласен. И аз бих посочил с пръст Камерън и абсурдната му кокоша слепота и грубата му политическа грешка. И аз бих споменал много от онова, което казаха другите анализатори, но ми се иска да сглобя пъзела с всичките му, или поне с основните му части, а това е адски трудно и едва ли е по силите на един човек и дори на група от аналитично мислещи и разтревожени за бъдещето на Света и Европа експерти. Проблемите са преди всичко политически и тяхното решение е най-вече политическо. А след това икономическо, финансово, социално и ценностно…
  
  28.06.2016 г.