Ровейки се из пост-десетоноемврийските събития, се налага да чета и книги, които иначе трудно бих се насилил да чета - но те са снимка, спомен от това време и без тях и самото време трудно може да бъде напълно осмислено.
  Една такава книга е обемист сборник от интервюта с видни български творци.
  Има и добри попадения с качествени събеседници.
  Но без да коментирам цялата книга тук, ето четири неща, които ми хрумнаха.

  Първо, да можеше да се забрани със закон да се вземат интервюта от хора, които вече имат явни признаци на склероза или дори деменция, но при всички случаи на начална фаза на изкуфялост! Разбирам журналистката, вземаща интервютата, тя е попаднала на апетитно-скандална плячка, но така тези творци се показват в пародийна, карикатурна светлина - някои, например, са с разкопчани дюкяни и те си мислят, че така разказват еротични спомени, а всъщност разкопчаното е забравено от напредващата старост... А един въобще се изповядва, че получил полюция... Ужасно е колко смешна може да стане старостта. Или безпомощна, беззащитна и лесно употребена от подобен тип журналистика...
  Второ, обидно е да се чете поданическата благодарност на някои творци към Тодор Живков, за това че лично им дал апартамент или кола. Те били против комунизма, но ценели Живков! Ами нали той Е комунизмът, той е лицето на комунизма/социализма! От една страна, те не се замислят, че с неограничената му власт нищо не му е струвало да им даде апартамент или кола, но пък по този начин някой, на когото иначе би дошъл редът, не е получил... От друга страна - колко родна, мила и сладка е нашата интелигенция, готова е за апартамент или кола да продаде душицата си. Хубаво е, че не са я задушавали физически в Белене, а само нежно - в прегръдката на властта.
  Трето, социализмът ни определи една ранг-листа на творците - като класация, като звания "народен" и "заслужил", и ние с малки изключения мислим точно така за тези творци, както ни бе наредено, спуснато, обяснено и наложено. Да, някои от тях несъмнено са големи творци, но другите са галеници на съдбата. Но и едните, и другите в тези интервюта имат самочувствието на големи творци. И пак от една страна, мнозина от тях не си дават сметка, че докато тях са ги лансирали и позволявали, други са били мачкани и изтласквани по периферията. А от друга страна, официозната, с десетилетия натрапвана подребда на имената не е дала на немалко от натрапваните да се доразвият, защото са били вкарани в правилния списък и е трябвало да се държат така и да правят това, което им се полага като включени в този правилен списък... И фактически доста таланти са били погубени, недореализирали се, продали душите си за привилегии.
  И четвърто, съдейки по тази книга с интервюта, ние сме имали огромен, колосален брой супертворци, прими на театъра, майстори на перото, вълшебници на четката, магьосници на длетото и т.н., и т.н. Моята скромна култура в това отношение (десетки години четене на литература, ходене преди доста често на театър и опера) не ми позволяват да дам компетентна оценка, макар че пръстите на ръката ми ще стигнат за изброяване на силните романи и силните филми, например, но не за това ми е думата. Думата ми е, че 99% от тези стотици свръхталанти и велики творци нито харесват Прехода, нито правят нещо за да го направят по-добър и по-успешен. Те са свикнали да им се дава, а не да дават, да им се възхищават, а не да вършат черната работа на България.
  И така в първото петнадесетилетие на Прехода едни, по-малкото, стискат зъби, другите, повечето - плачат, хленчат, страдат, жалят за онова време, късат си косите за настъпилата бездуховност, сърдят се на народа си, че не могат да живеят охоолно и изобилно както преди (без да съзнават, че за да бъдат дондуркани и лебедени с висок стандарт, пак от някои професии, от някои просолйки е взимано, та взимано). А като си спомня колко трудно беше в началото в Перник - не можеш да накараш читав човек да дойде в СДС, да помогне - няколко луди глави край мен и още 5-6 човека, плюс едни престарели земеделци и социалдемократи, на които простАтата им аларамира. И нищо друго, и никой друг! Десетки творци ги канех, отказваха - не било за тях. После се оказа, че една част от тях по някакъв начин имали вземане-даване с ДС. Само големият бай Любен Гайдаров ми казваше - да дойда да ти помогна, ама малко ми е късно вече, да бях поне с десетина години по-млад, а не на 85...
  
  26.08.2016 г.