Всичко, което написах през последните месеци за грубата грешка на правителството, премиера, външния министър и президента да лобират за една абсолютно безнадеждна кауза "Бокова" се случи. А аз изобщо не съм нито най-прозорливият, нито най-информираният.
  Това бе тотално неизбираема кандидатура, защото a priori не можеше да прескочи фаталното вето ("голямото вето") на поне две от страните, имащи това право, нито можеше да събере поне 9 гласа от 15, дори двете велики сили да се бяха въздържали от гласуване (т.е. "малкото вето").
  Но и Бокова, и тя също заслужава да отнесе морално контрата, защото с неистовата си лична и патологична страст да е тя, само тя и никой друг, ангажира всички български власти с персоналната си кауза, направи така, че не кучето да върит опашката, а опашката да върти кучето!
  Време е вече за персонална отговорност за това, че споменатите по-горе виновници профукаха златния шанс България да има свой генерален секретар на ООН!
  Така наивно, безотговорно, тактически елементарно и стратегически сляпо бе проигран този шанс!
  Аз също на няколко пъти предупреждавах за тази осъдена и обречена да се сбъдне опасност. И къде-къде по-знаещи и "вътре в кухнята" хора предупреждаваха, но правителството, премиерът, външният министър и президентът бяха като онзи подпийнал човечец, който си търсил загубения ключ под електрическия стълб, където е най-светло, а не там, където си го е загубил.
  Вече писах и преди - Бокова трябва да се оттегли, а ние повече да не издигаме никого. В голямата политика кьорав карти не играе, държавите нямат право на поправителен - скъсали ли са те, това е! Има реален риск новата ни кандидатура да събере още по-малко гласове (вкл. затова, че Бокова си имаше лично свои три гласа, които едва ли ще се прехвърлят към друг наш кандидат) и тогава провалът и позорът няма да са вече за българските кандидатури, а за България!
  Това го диктува здравият разум, а дали той у нашите властимащи е разум и ако е разум, дали е здрав, това поне мен много ме съмнява. А аз, както подчертах, не съм най-добрият познавач на голямата политика, нито най-компетентният автор на прогнози - има далеч по-големи професионалисти от мен, но те са на същото мнение с мен (или аз съм на същото мнение с тях, макар че това е без никакво значение поне в този случай)...
  
  26.09.2016 г.
  
  
  А ето какво написах аз на 24.09.2016 г. ...
  
  Знам, че съм краен, но така мисля и мисля така без да търся изгода от това, че мисля така:
  Преди време напразно се опитвах да накарам президента Първанов да погледне и се поучи от президента на Ирландия - удивителна жена-политик, ясна позиция, безукорна гражданска смелост, упорита защита на ирландските национални интереси, неопетнена чистота откъм морал, последователно антикорупционно поведение, самостоятелност в мисленето и никакви компромиси с ценностите, в които вярва и заради които е била избрана.
  Сега няма да се опитвам да давам за пример на президента Плевнелиев президента на Естония.
  Няма смисъл! Защото не вярвам, че човек може да вярва в едно, но да говори друго, само защото, виждате ли, там, високо в политиката било друго, там трябвало да се говори не вярното, а правилното, не обективната истина, а субективната изгода, не честното, а политкоректното!
  Понякога съм подкрепял отделни стъпки и постъпки на президента Плевнелиев, по-често - не съм. Не съм изпитвал никога гордост от него, той не е бил моят президент, макар да е бил президент на моята родина.
  Но съм убеден, че и милион ама много такА думи да кажеш, дето звучат силно, дето "избиват рибата", извинявам се за неполитическия израз, има изключително важни и принципни моменти, когато истината за истинската ти същност и стойност лъсва. Ти се показваш такъв, какъвто си, за да докажеш, че другото е било маска - удобна, носеща лични дивиденти, подвеждаща вярващите в теб да вярват в теб, като мимикрия, като развълнувания трепет на стрелката на ветропоказателя...
  Някога любимата ми класна др. Михайлова ме учеше - хиляда пъти да кажеш силни неща за морала, истината, вярата, родината могат да се окажат крайно недостатъчни, за да бъдеш почтена личност, ако само веднъж не дадеш глътка вода на умиращ от жажда човек!
  Та така и в политиката - хиляда пъти да кажеш силни неща, от които нищо не зависи, могат да се окажат крайно недостатъчни, за да бъдеш достоен президент, ако само веднъж лобираш като държавен глава за нещо, което е дълбоко свързано с тоталитарното номенклатурно минало на уж демократична България...
  
  
  ... и на 12.09.2016 г.
  
  Понеже прочетох различни трепети, тръпки, трикове и тревоги по отношение на ООН и Съвета за сигурност на ООН след намерението да пренапишем историята и да занимаваме света с две наши кандидатки заедно и поотделно, все пак да напомня, че каквато и да е ролята на Германия в световната политика, тя не само не е постоянен член на СС на ООН (а такива са САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция и те имат право на вето), но сега не е и в близко бъдеще няма да бъде дори временен (за 2 години), т.е. непостоянен член на СС на ООН, сиреч няма право на глас в сегашния СС на ООН.
  Правото на вето означава, че ако една от притежаващите го 5 държави гласува "Против" дадено решение, то не може да влезе в сила.
  И още нещо - дори петте страни-членки с право на вето да са "За" дадено решение, то пак няма да влезе в сила, ако не събере 9 гласа. Това е т.нар. "малко вето". Теоретично е възможно петте "велики сили" да са "За" едно решение, но 7 от непостоянните членки да са против и решението не минава.
   [Напомням, че именно защото стана ясно, че няма да съберат 9 гласа, през 2003 г. САЩ се отказаха да внасят резолюция в подкрепа на войната срещу Саддамовия Ирак и започнаха военните действие без санкция на ООН.]
  Още оттук за трезво мислещите и непредубедени наблюдатели, както можах да се убедя, е кристално (и кристалинно) ясно, че Ирина Бокова няма шанс да събере 9 гласа в своя подкрепа, даже ако САЩ и Великобритания съвсем случайно не я бламират с гласуване "Против".
  Това ме накара да мисля, че почтеността изисква тя да се оттегли от надпреварата.
  Също така смятам, че България не бива повече да се излага и да предлага нова кандидатка. Това вече не ми се вижда зряло, дори не е според мен и разумно решение, а може да се обърне в излагация за страната ни, да я превърне в нарицателно за неОправен, окарикатуряващ себе си и шмекеруващ балкански субект...
  
  
  ... както и на 10.09.2016 г.
  
  Моето лично усещане е, че правителството на България вече е изчерпало лимита си от предложения за генерален секретар на ООН и всякакви опити да се замаже грубата грешка са само задълбочаване на абсолютно обърканата и тотално сбъркана стратегия на правителството ни.
  Няма да обсъждам качествата на евентуалната ни нова кандидатка, ще споделя само защо смятам предлагането й за лишено от смисъл и дори нелепо.
  1. Никой няма да има доверие в кандидат на държава, която сама е признала своята слепота и грешка и сега се опитва да я поправи, безпрецедентно за практиката на ООН издигайки нов кандидат - на международната сцена също така важи правилото "кьорав карти не играе"....
  2. Дава се очевиден знак, че ние се хващаме като удавник за сламка за ПОЛА на кандидата, а даже при известната склонност да се избере този път жена, не е добра идея главният ти аргумент да е именно полът; още повече, че досегашните гласувания в СС на ООН показват, че полът не е водещият мотив при гласуването.
  3. Поне двама от другите кандидати вече са получили ясни сигнали за подкрепа от основните държави-играчи и особено единият от тях, а именно безспорният фаворит, който печели с лекота и убедително всички досегашни "тестови" гласувания; ето защо е практически малко вероятно да настъпят резки промени в обещаните и заявени поддръжки за тези кандидати.
  4. С рязкото антиевропейско и антизападно говорене и проруско и протурско поведение на българския премиер се прерязва практически до корен илюзията, че новият ни кандидат може да мине като проевропейска инициатива на страната ни.
И така, аз в никакъв случай не се включвам в хора на отрицателите на кандидатурата на Кристалина Георгиева (моето лично отношение към нея си е мое лично отношение), но смятам, че с грубата грешка на българския премиер, българския външен министър и българското правителство като цяло да лансира Ирина Бокова, България разигра картите си изключително слабо, профука шансовете ни да имаме генерален секретар на ООН и всякакви опити като са ни изгонили през вратата да се върнем през прозореца, само допълнително подронват авторитета ни на държава, която има стратегия, знае към какво се стреми и разполага с поне известна реалистична представа как да го постигне.
  За мен разумното поведение е да не се лансира втори кандидат като замазване на грешката, а Ирина Бокова да се оттегли от надпреварата, след като дори правителството на България вече я отписва от своите намерения за подкрепа и с това я обрича да остане в седма глуха в тази изключително престижна надпревара.
  P.S. Аз имам опасението, че новата ни кандидатура би получила при "тестово" гласуване още по-малка подкрепа, защото онези, които са подкрепяли Бокова и заради България, а и заради това, че е жена, сега вече няма да направят това заради детинските импровизации на нашето правителство и шикалкаването, паническите действия "иди ми - дойди ми"; плюс факта, че Русия си падаше по тоталитарно-репресивния произход на Бокова, а освен това Бокова си имаше, според мен, три сигурни, железобетонни гласа, които получаваше заради самата себе си и своя авторитет. Сега всичкото това вече няма да се пренасочи автоматически, почти съм сигурен, към Георгиева... И България може да изпадне в още по-неестетична ситуация.