Противопоставянето на националната сигурност и човешките права не е от днес, но тази сутрин, казано от точно тази персона, не е никак безобидно.
  Погрешността на тезата идва най-напред именно от противопоставянето като мислене или-или. Това е не толкова социално (по-простичко – социално), а биологическо (по-грубичко – животинско) мислене. Както Науката за сигурността (и не само тази наука) отдавна е показала и доказала, така и по-популярно това е обяснено в чудесната книга „Nonzero. The Logic of Human Destiny“ („Не-Нула. Логиката на човешката съдба“) на Robert Wright - човекът е първото живо същество, което е започнало да трансформира всичките си отношения или-или („конфликти с нулева сума“) в отношения и-и („конфликти с ненулева сума“). И това е една от причините, заради които именно човекът е станал Човек и цар на планетата, а другите животни са си останали животни и до ден днешен.
  Така че всяка една общност или общество, ако са зрял социален организъм, ориентиран не към оцеляването (главно животинска, биологическа стратегия), а към развитието (основно човешка, социална стратегия), се старае да мисли и действа чрез релацията (отношението) и-и, а да свежда до минимум мисленето и действието чрез релацията (отношението) или-или.
  Умното общество, разумната държава и стратегически мислещите им лидери правят максималното, в частност, да не противопоставят свобода на сигурност, сигурност на права, стабилност на просперитет, груба сила (hard power) на мека сила (soft power) на принципа или-или. Те постоянно трансформират своето личностно и социално поведение в ефективен микс на принципа и-и, като този ефективен микс между hard и soft се нарича интелигентен - smart.
  Ето защо винаги смятам и пиша, че ние не трябва да позволяваме да ни повлича словесният водопад на властимащите, свръхпродукцията от думи, които много често са клишета, произнасят се с тон на робот, имат метален привкус на зомбиране. В този водопад, в тази свръхпродукция трябва да можем да откриваме онези отсечени, издайнически фрази като грешки по Фройд, които макар и кратки, показват дълбоката същност на менталността, на нагласите, на скритите намерения, може би даже все още неосъзнатите помисли на властимащите.
  Противопоставянето на национална сигурност и човешки права тази сутрин, именно затова крие много опасни дълбини, защото изплува от дълбините на властовата, засега много добре маскирана идентичност (допускам, че е още на несъзнателно ниво), те са спомен от бъдещето, те са първото зазвъняване на системата ни за ранно сигнализиране, ако имаме сетивността да го асимилираме и осмислим.
  Точно затова напоследък се тревожа, че най-вероятно (както и в случая на погазването на духа обществен наш, на нашата ДНК, закодирана в гените ни от Търновската конституция – връщането на бягащи от лапите на тирана турски граждани, което не бива да се разглежда като еднократен, отделен акт, а трябва да се постави в по-широката рамка на властовата менталност), ние трябва да престанем да гледаме на властимащите като просто на действащи понякога недемократично демократично избрани управляващи.
  Вече се виждат пробиващи почвата кълнове на незачитане на законите; на ненавиждане на различните, на другите и на неуважение към човешкото достойнство; плюс зачестяващи моменти на агресивно самозабравяне, на нарцистично парадиране със силата; на войнстваща липса на каквото и да е съмнение това, което правят дали е почтено, дали е порядъчно, дали е полезно.
  Не, мина времето, да разглеждаме поведението им и употребата на властта като невинни изблици на посредственост и като отделни, изолирани прояви на недемократично управление.
  Налага се да си дадем отговора на въпроса – а не виждаме ли всъщност симптоми и синдроми на далеч по-сериозно заболяване!?
  Историята ни учи, че когато обществото е сляпо към тези симптоми и синдроми, то прави много лоша услуга както на себе си (което е по-страшно), така и на своите управляващи. Защото не са рядко случаите, когато от такива – на пръв поглед случайни или изолирани симптоми и синдроми са се появявали по-късно ужасни, страшни политическо-обществени феномени и монстри – различни фашизми, нацизми и болшевизми, еднолични диктатури, лишени от всякаква идеология деспотии и репресивни режими...
  
  20.10.2016 г.
  
  
  P.S. 1.
  Мой приятел ми писа вчера:
  
  Нашето общество трябва да прецени кой от двата рисковани и болезнени по последствията си избора е по-приемлив в сегашната ситуация на тотално "разгнила се" от тази власт държавност:
  - дали да избере de jure, "законно" кандидатката на ГЕРБ, за да омилостиви властта да не предприема радикални мерки и много по-бавно да засилва и постепенно да увековечава режима си...
  - или да нанесе de facto, на практика поражение на кандидатката на ГЕРБ, с което да тласне властта към фалшификация на изборите, узурпация на президентския пост и радикални мерки към стремително засилване и безкомпромисно увековечаване на режима си (с надеждата така този режим да загуби легитимността си в очите на Европа и да се срине заради това).
  Това, пише ми приятелят, е изборът на жабата - дали постепенно да се свари с бавно повишаване на температурата на водата, или да бъде облята с гореща вода, да изпита страшна болка, но да изскочи от тенджерата.
  
  
  P.S. 2.
  За сърцераздирателното писмо на Димитър Недков до Доган да ни спаси от диктатурата, веднага си помислих:
  Молят лисицата да спаси курника от диктатурата на невестулката!
  
  
  P.S. 3.
  Направо не вярвам на очите си - десетки ФБ приятели се възхищават на едно писмо на Огнян Стефанов до ББ.
  Какво е това опиянение, какво е това Евала?!
  Всъщност писмото звучи наистина интересно, с намеци за информираност. Но в него има един основен, стратегически дефект.
  В писмото се говори как някои лоши неща се случвали у нас, а Той не бил правил нищо да не се случват. Това не е така - те се случваха така, защото и Той така искаше, защото и Той това правеше, защото и Той печелеше от това, защото Той не е пасивен наблюдател на случващото се, Той бе сред тези, които го случваха! И имаше една от главните роли - както в написването на сценария, така и в неговата реализация.
  
  
  P.S. 4.
  На въпроса ми защо така усърдно се стреми към управляващата партия, колега преподавател в един от университетите ми каза днес:
  - Защото те СА и още дълго ще бъдат. И човек има шанс ако по-навреме отиде при тях. После ще бъде късно - те имат служби, които да помнят кой кога се е преориентирал и е почукал на вратата им.
  
  Не ми остана нищо друго, освен да му отвърна с цитат от новоизлязлата у нас книга на Лудвиг фон Мизес:
  
  "Когато университетите се превърнат в стражи на управниците и учените охотно застанат "на научния фронт", портите се отварят пред настъпващото варварство."